На този ден: Хауърд Картър отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон

Днес държавите членки на Европейския съюз отбелязват Международния ден на пощальоните и куриерите. Още от древността професията на "вестоносците" е изпълнена с много рискове. Древна Гърция, Римската империя, Египет, Китай и други цивилизации са имали добре развити пощенски връзки, които осъществявали посредством конници.

"Пощенски услуги" имало почти навсякъде. Първият известен документ е открит в Египет и е датиран от 255 година преди Христа.

На тази дата през 1568 година е издадена най-масовата смъртна присъда в историята. Светият престол осъжда на смърт цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени души. Става дума за около 3 милиона мъже, жени и деца.

По това време районът е част от Седемнадесетте провинции. В Нидерландия се разпространява протестантството, най-вече калвинизмът.

На празника Въведение Богородично през 1566 малък инцидент пред катедралата на Антверпен поставя началото на масов бунт на калвинистите, които нападат църкви и унищожават статуи и изображения на католическите светци, които смятат за еретични. Безредиците продължават с месеци. Накрая испанският крал Филип II, който е ревностен католик, изпраща в Нидерландия армия, начело с херцог Алба, която трябва да възстанови реда.

Издадената присъда става повод за избухването на 80-годишната война, останала в историята като Нидерланско въстание. Войната се води 1568 до 1648 война, а целта е освобождение на провинциите от властта на Испания. В продължение на 19 години Англия също подкрепя бунтовниците си със свои войски.

В хода на войната е създадена Република Съединени провинции, която се превръща в световна сила.

На 16 февруари 1836 година Султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – тази на Добри Желязков. Родният предприемач се счита за родоначалникът на българската текстилна индустрия.

По това време Сливен сам по себе си представлява една голяма фабрика. Във всяка къща има работилница, а купувачите на продукцията са предимно турски търговци. Самият Желязков имал работилница в къщата на своята съпруга. Машините, с които работил, били направени по руски модели. В работилницата се изработвали и малки килимчета, които турците закупуват за постилане в джамиите при молитва. Благодарение на машините, с които разполагал, работата потръгнала, но пък местните абаджии останали недоволни от неравната конкуренция и се оплакали от него.

Турците обаче разнесли бързо новината, че един неправоверен поданик тъче сукно като европейското. В Цариград искали да доставят евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия. За Добри Желязков пред султана се застъпил и Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен.

В султанския ферман пише, че Добри Желязков е освободен от данъци, а за фабриката се отпускат два милиона гроша. Желязков се включил с 80 000 гроша. Фобриката заработила същата година. Някои от машините били внесени от Русия, а други - изработени по техен образец.

В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град. Сградата на първата фабрика впечатлява пътешествениците, тъй като е особено модерна за времето си.

Според източниците, Добри получава и специален подарък от султан Махмуд – златни ножици и аршин, които обаче не са запазени.

През 1923 година британският археолог Хауърд Картър отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон. Гробницата е известна с големите богатства, които са открити вътре в нея.

Гробницата е била препълнена с погребални предмети, които не са били подредени, а оставени в безпорядък. Картър е имал възможността да снима гирлянди от цветя, които са се разпаднали, след като някой ги е докоснал. Изваждането на всички погребални предмети от гробницата е отнело около десетилетие, като цялото съдържание е пренесено в Египетския музей в Кайро.

Често се казва, че гробницата на Тутанкамон не е била ограбвана, но това не е вярно. В гробницата е влизано поне два пъти, при това скоро след погребението. Има ясни доказателства, че запечатаните врати са били насилвани в горните ъгли, след което по-късно запечатани отново. Смята се, че около 60% от бижутата от т.нар. „съкровище“ са били извадени. Непокътнати са обаче вратата към погребалната камера и гробницата с мумията на фараона.

16 февруари 1906 година е рождената дата на легендарната шахматистка Вера Менчик. Тя е първата световна шампионка при жените. Състезава се в редица турнири срещу лидерите в мъжкия шахмат и побеждава много от тях. Руско-британската шахматистка е рекордьорка по най-продължително носене на званието „световна шампионка“ – 17 години, и най-много спечелени световни титли – 7.

Загива едва на 38 години, заедно с майка си и двете си сестри, след като върху дома им в Лондон пада бомба.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 16 февруари

• 1576 г. – В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.нар. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи за собственост на Полско-литовската държава.
• 1736 г. – Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.
• 1877 г. – Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.
• 1887 г. – Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
• 1898 г. – Излиза първият бюлетин на БТА.
• 1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
• 1918 г. – Литва провъзгласява национална независимост.
• 1919 г. – Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.
• 1934 г. – Подписан е търговски договор между Англия и СССР.
• 1936 г. – Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.
• 1937 г. – Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата „DuPont“.
• 1940 г. – Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
• 1945 г. – Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки на Токио.
• 1948 г. – Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – естествен спътник на Уран.
• 1949 г. – Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
• 1956 г. – Във Великобритания е отменено смъртното наказание.
• 1959 г. – Фидел Кастро встъпва в длъжност като министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.
• 1960 г. – Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница USS Triton (SSRN-586).
• 1963 г. – Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.
• 1968 г. – Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.
• 1976 г. – Излиза първият модел КАМАЗ.
• 1983 г. – В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
• 1984 г. – „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.
• 1992 г. – Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС „Никола Петков“.
• 1994 г. – Гърция въвежда икономическо ембарго на Република Македония.
• 1998 г. – Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.
• 1999 г. – Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
• 2005 г. – Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.
• 2005 г. – Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
• 2010 г. – Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.

На днешния ден са родени:

• 130 г. – Фаустина Млада, римска императрица
• 1804 г. – Жул Габриел, френски писател
• 1848 г. – Октав Мирбо, френски писател
• 1924 г. – Димо Коларов, български кинооператор
• 1931 г. – Алфред Колерич, австрийски писател
• 1935 г. – Сони Боно, американски певец
• 1942 г. – Ким Чен Ир, севернокорейски диктатор
• 1945 г. – Стефан Диомов, български композитор
• 1948 г. – Динка Русева, българска народна певица
• 1952 г. – Иво Папазов, български музикант, кларнетист
• 1954 г. – Иън Банкс, шотландски писател
• 1958 г. – Ice-T, американски певец
• 1959 г. – Джон Макенроу, американски тенисист
• 1961 г. – Анди Тейлър, помощник мениджър на хевиметъл групата Айрън Мейдън
• 1964 г. – Бебето, бразилски футболист
• 1966 г. – Лусинда Райли, ирландска писателка
• 1970 г. – Анджело Перуци, италиански футболист
• 1972 г. – Иван Христов, български поет
• 1976 г. – Людмил Киров, български футболист
• 1979 г. – Валентино Роси, италиански моторен състезател
• 1988 г. – Денилсон, бразилски футболист
• 1989 г. – Елизабет Олсън, американска актриса

Починали на днешния ден:

• 1391 г. – Йоан V Палеолог, византийски император
• 1579 г. – Гонсало де Кесада, испански конкистадор
• 1899 г. – Феликс Фор, президент на Франция
• 1908 г. – Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд I
• 1917 г. – Октав Мирбо, френски писател
• 1927 г. – Йонас Басанавичус, литовски общественик
• 1957 г. – Юзеф Хофман, американски композитор
• 1970 г. – Лазар Добрич, български цирков артист и педагог
• 1983 г. – Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетеса
• 1998 г. – Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка
• 2007 г. – Яков Линд, австрийско-английски писател
• 2012 г. – Иван Славов, български философ
• 2014 г. – Уве Бергер, немски поет