На този ден: Ден на българското военно разузнаване

Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание през 1891 г. Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.

Към средата на 90-те години Щабът на армията започва да получава военна информация и от агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.

Архивите сочат, че по време на двете Балкански войни военното ни разузнаване е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително актуална и пълна информация за хода на мобилизацията и за съсредоточаването на противниковите войски. Широко се използва предварително организираното агентурно разузнаване и действащите чети.

По време на Одринската операция за първи път успешно се води въздушно разузнаване (визуално и частично чрез фотографиране), като за целта се използват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чужд радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции – на практика започва водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

По време на Първата световна война особено активно е въздушното разузнаване – извършени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.