На този ден: Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Българска православна църква отбелязва Димитровден  (празника на свети Димитър Солунски)

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър е християнски светец, роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун, Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Гай Галерий Валерий Максимиан го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезат в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

„Дойде ли Димитър, идва и снегът”, казват хората. Според народните представи от Димитровден започва зимата, а народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“.  Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драга, Драго

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин, Айтос и Радомир.

1185 г. – Втора българска държава бележи началото си с избухването на  въстанието на Асен и Петър

Втората българска държава, феодална държава, е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.

В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт.

Теодор бива провъзгласен за цар, тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България, като единственият незасегнат град остава Варна. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – Исак Комнин. Чак след като бунтовниците преминават Стара планина, срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение.

През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина без да бъде засечена и прогонва братята отвъд Дунава при куманите. Опожарени са няколко ниви за назидание и се оттеглят, докато през това време Асеневци преговарят с куманите за общи действия против Византия.

През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – Йоаница (Калоян). Въпреки примирието, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след това Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.

През 1954 г. Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение

Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” (съкр. НМА) е единственото висше училище за професионални музиканти в България, което включва пълния спектър на музикално-теоретичните и изпълнителски специалности. Академията е основана на 21 юли 1921 г. с Царски указ № 145 на Н.В. Цар Борис ІІІ, обнародван в Държавен вестник. Наименованието - Държавна музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” е  узаконено с Постановление №52 на Министерския съвет на Република България от 02.03.1995 година.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, консерваторията е евакуирана в Своге.