1709 г. е извършен първият успешен опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.

Бразилецът Бартоломеу де Гусман, живеещ в Португалия, демонстрира модел на въздухоплавателен апарат. Той е първият, който изследва някои физически явления и прави опити във въздухоплаването.

Въпреки това се счита, че първият модел на въздушния балон, изпълнен с горещ въздух, е създаден от двамата братя Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие през 1782 г. Техният балон се появява почти едновременно с балона, изпълнен с водород, който създава техния сънародник, физикът Жак Александър Сезар Шарл.

1786 г. французите Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар покоряват връх Монблан (4807 м) и поставят началото на съвременния алпинизъм.

Планинският масив принадлежи към т.нар. Савойски Алпи. Върхът се извисява на 4808 м. В участъка от 2440 м до най-високата точка първенецът е покрит с ледена шапка, която на места достига дебелина до 28 см. Монблан има множество глетчери, сред които се откроява Мер дьо Глас на северния склон.

След първата експедиция на Балма и Пакар, на 18 юли 1861 г. още трима катерачи атакуват планинския масив и успяват да изкачат Монблан. Това са Йохан Йозеф Бенет, Лесли Стефан и Ф.Ф.Тъкет. Така е развенчан митът за непревземаемата планина в този участък. През 1821 г. върхът е увековечен от художника Карл Густав Карус.

Любопитен факт е, че връх Монблан има две коренно различни лица в зависимост от посоката, от която се наблюдава. От север върхът е доста заоблен и почти изцяло формиран от глетчери. Гледан от южна страна, Монблан изглежда величествен и непристъпен с отвесни стени.

1815 г. Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да изтърпи заточение на остров Света Елена, където умира. Той умира на 5 май 1821 г. в 17.49 ч.

Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. Абдикира през 1814 г. и е заточен на остров Елба.

През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г.

Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд”, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба, с ескорт от 3000 войници, които ще го охраняват на Света Елена.

На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща „Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на 8 км от Джеймстаун.

Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.

Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.

Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, Наполеон е обречен на бездействие - здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.

1876 г. Томас Едисън патентова мимеографа, използван като технология при циклостила.

Машината на Едисън се базира на метода на копиране на текст или други изображения, които са издълбани върху восъчна хартия чрез мастило. Оригиналът при машината на Едисон се поставя хоризонтално.

Циклостилът обаче е патентован през 1891 г. от австрийския инженер Давид Гестетнер и работи на базата на метода, използван от Томас Едисън в неговата машина мимеограф. Циклостилът е най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на 19 в. до 80-те години на 20 в. Тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, поради несравнимо по-високото качество и удобство при извършване на копирането.

При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху барабан и при всеки пълен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с относително висока производителност, независимо от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията обаче не позволява оригиналът да се използва втори път със същото качество, тъй като в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.

1918 г. започва битката за Амиен. Войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии за отблъскване на немците от Амиенската дъга на Западния фронт.

Англо-френските военни сили значително превъзхождат германските. На участъка на пробива са съсредоточени над 500 танка и около 1000 самолета. Направен е пробив в германската отбрана западно от Амиен с широчина на фронта до 75 км и дълбочина 10-18 км.

Амиенската операция поставя началото на военното поражение на Германия в Първата световна война.

1929 г. германският дирижабъл Граф Цепелин започва околосветски полет. Той излита от Лейкхърст, край Ню Йорк. С три междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) преодолява разстоянието от 34 000 км за 20 денонощия.

1956 г. в мината Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост. При пожар в мината загиват 262 от намиращите се вътре 274 души.

Около половината от жертвите са италианци. По онова време в белгийските мини работят около 47 000 италиански имигранти, които съставляват 30% от заетите в сектора.

Инцидентът в Боа дю Казие предизвиква въвеждането на по-строги регулации на безопасността на труда в Западна Европа и до намаляване на италианската емиграция в Белгия.

През 1967 г. мината е закрита, а днес е превърната в музей, посветен на аварията и на историята на въгледобива в района на Шарлероа.

1963 г. е извършен т.нар. „Голям влаков обир” във Великобритания. От пощенски влак по линията Глазгоу-Лондон са откраднати 2,6 млн. паунда. Идеята за обира основният организатор Брус Ричард Рейнолдс получава в затвора от съкилийник.

След като излиза от затвора, обсъжда плана със свои съучастници, известни като Югозападната банда. За своя дясна ръка Рейнолдс избира изискания Дъглас Гордън Гууди - добре облечен лондонски фризьор и крадец, който е известен в криминалните среди със своя кураж и с хладнокръвието си.

Но бандата на Рейнолдс не разполага с достатъчно хора, за да извърши удар от подобна величина. Затова привличат и бившия боксьор Роналд Бъстър Едуардс, тогава лидер на Югоизточната банда и собственик на клуб по бокс. Той е близък приятел на Рейнолдс и Гууди. Ключова фигура в изпълнението на плана става и букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е доверен партньор на Рейнолдс. Четвъртият участник Роналд Бигс не участва в обмислянето на обира и в действителност има съвсем малка роля в него. Бигс е дребен престъпник още от младежките си години. Бигс влиза в заверата, след като Рейнолдс му споменава, че ако участва в един замислен удар, неговият дял ще е 40 000 лири. Именно Бигс намира Питър, който може да кара дизелови локомотиви.

Пощенският влак Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона. В първите два след дизеловия локомотив са превозвани пари от най-различни банки в Шотландия. Благодарение на връзките с подземния свят са установени разписанието на пощенския влак по дати и часове, както и броят на служителите във влака. Тази информация Рейнолдс получава от свой вътрешен човек, ирландец, който никога не е разкрит. Установено е, че най-много пари са превозвани след уикенда. Така е харесана датата 6 август, вторник.

Със задачата да спре влака на удобно място за разтоварване на чувалите, без да буди подозрение, се заема Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. Той е способен електротехник и специалист по влаковете.

Като най-доброто място за спиране е избран районът, известен като Лейтън Бъзард в Бедфордшир, където има два удобни семафора далеч от гари. Влакът трябва да премине там през нощта в 3.30 ч. На двата семафора Кордри решава да закрие зелената светлина с черна хартия, а с батерии и лампички на първия семафор да светне жълта светлина, а на втория - червена. Това ще принуди машинистът да премине разстоянието между тях на малка скорост и да закове пред втория семафор.

Планът изисква намирането на сигурно убежище. То трябвало да бъде изолиран имот в близост до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира, и откъдето да могат да се разпръснат, без да се страхуват да бъдат забелязани. Избират порутената ферма Ледърслейд, намираща се в средата на малко фермерско селище, на около 45 км от мястото, планирано за обира.

Наемат адвокатска къща и фиктивен купувач, които да водят преговори със собствениците на фермата. Но фатално впоследствие се оказва, че не прикриват следите към себе си като подставени лица.

На 6 август всичките 13 души се събират във фермата. Докато чакат обаждането за тръгване на влака, пият бира, играят на карти и на Монополи. Малко преди полунощ Гууди пристига във фермата с лоша новина - парите нямало да бъдат изпратени в тази нощ. Налагало се да чакат.

Следващата нощ идва съобщение, че парите са повече от всеки друг път. Обличат военни униформи и имитират, че са част от излязло на учение военно подразделение.
Екипът се разделя и заема предварително определените си позиции, като навлича железничарски гащиризони. Прерязват телефонните жици на близката кутия за спешни обаждания, както и кабелите, които обслужват целия район.

Рейнолдс обявява, че влакът пристига и фалшивите светлини на семафорите са активирани. Три минути по-късно пощенският влак Глазгоу-Лондон намалява скоростта си и спира точно там, където мъжете чакат в тъмнината. Машинистът Дейв Уитби е първият човек, който се показва от кабината. Според правилата той се запътва към будката за спешни обаждания, за да получи инструкции. Едва констатира, че телефонът не работи, когато е хванат от бандитите и закопчан с белезници.

Бандитите подкарват влака. Стигайки на определеното място, машината е спряна. Бандата нахлува в пощенските вагони и завързва служителите. Седем от торбите с пари не са взети, защото колите им се напълват. Цялата операция трае 40 минути.
Преди зазоряване обирджиите влизат във фермата и разтоварват колите. Там чуват по радиото съобщение за обира.

Рейнолдс нарежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите. Оказва се, че са ограбили 2 631 784 лири. Всеки получил своя дял.

Полицията попада на фермата седмица след започналото разследване. Само ден след това е арестуван манипулаторът на семафорите Роджър Кордри. Съмнението върху него пада заради криминалното му минало и познанията за влаковете. В Лондон е арестуван Чарли Уилсън, полицията съобщава, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, за да ги разпита.

Два дни по-късно тя прибира Бигс и го закарва за разпит в Скотланд Ярд. В затвора Бедфорд той заварва Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като сравняват историите си, те предполагат, че са посочени като съучастници на Рейнолдс от неизвестен предател. Оказало се обаче, че във фермата са намерени техни пръстови отпечатъци по бутилка кетчуп, по бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи.

Процесът започва на 20 януари 1964 г. в съда в Ейлсбъри. На 23 март съдът се оттегля и след два дни решава, че всички обвиняеми са виновни в конспирация за обир, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са намерени за виновни в обир, извършен с насилие.

1974 г. президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата „Уотъргейт”.

Аферата е свързана с президентската кампания през 1972 г., когато републиканецът Ричард Никсън се кандидатира за втори 4-годишен мандат. Хора от предизборния му щаб се опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт” във Вашингтон. Действията им обаче са разкрити от журналистите от „Вашингтон пост” Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн.

На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура на импийчмънт на преизбрания Никсън. Той не успява да докаже, че няма нищо общо с аферата, и подава оставка.

Той е единственият американски президент, който доброволно напуска поста. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Никсън да бъде обект на друго разследване.

1989 г. космическата совалка „Колумбия” е изстреляна в Космоса на петдневна тайна военна мисия. Мисията е първа за совалката след катастрофата на „Чалънджър” през 1986 г. До това време тя е подложена на пълно модернизиране. По нея са направени 258 промени, заменени са 2390 броя от плочките, с които е термоизолирана отвън, а теглото и е увеличено с около 860 кг.

Стартът на мисията е успешно осъществен на 8 август 1989 г. със едно отлагане от около 40 минути поради мъгла. Поради секретния характер на мисията не са известни много подробности около полезния товар. Знае се, че това са шпионските спътници за наблюдение територията на СССР. Първият е изведен около 7,5 часа след старта, а втория на 9 август.

По време на мисията се извършва експеримент за проникването на радиация в човешкия череп по време на космическите полети. Истинският череп е разположен в пластмасова матрица, и покрит с имитация на десет слоя тъкани, имитиращи човешки. В черепа са монтирани стотици термо-луминисцентни датчици за отчитане на радиационните нива на различни слоеве и дълбочини. Този експеримент се извършва и по време на следващите две мисии, а черепът се намира в средата на совалката в шкаф за всичките три полета. По време на трите полета се сравняват нивата на радиация при различни наклони на орбитата.

„Колумбия” е първата космическа совалка в орбиталната флотилия на НАСА. Совалката е летяла 28 пъти в Космоса, като сумарният й престой там е 300,74 денонощия, извършила е 4808 обиколки около Земята и е прелетяла 201 454 702 км.

2008 г. открити са 29-те Летни олимпийски игри в Пекин. Избирането на Пекин за град домакин се осъществява на сесията на Международния олимпийски комитет на 13 юли 2001 г. в Москва. Кандидатурата на Пекин побеждава Торонто, Истанбул, Париж и Осака. Една година преди сесията МОК отхвърля кандидатурите на Банкок, Кайро, Хавана, Куала Лумпур и Севиля като неспособни да организират олимпиада.

Още след първия рунд на гласуване Пекин е с много гласове пред конкурентите си. Най-близко е Торонто с 24 гласа разлика. Осака получава само шест гласа и е елиминирана от надпреварата. Така за последния втори рунд остават четири града. Пекин получава 56 гласа и печели домакинството.

Официалната церемония по откриването на игрите продължи над три часа и бе режисирана от известния филмов специалист Чжан Имоу. Програмата включваше китайска опера, кунфу, дракони, воини и много акробати, които пресъздадоха китайската култура от древността до модерни времена в темата: „Цивилизация и хармония”.

В България:
1946 г. приет е Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Законът е приет, въпреки протестите на все още съществуващата опозиция и под благородния предтекст, че ще възстанови реда в следвоенна България.

На пръв поглед трудовото мобилизиране е необходимо, за да се спомогне възстановяването на засегнатата от войната държава. Законът задължава всички трудоспособни мъже между 16 и 50 години и жени между 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в „безделие”.

Мобилизираните са организирани в работни групи за безплатен физически труд и изпращани на принудителна работа из страната, по обекти, определяни също от вътрешния министър. Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като „безделници” са натоварени със строежи на пътища, жп линии, язовири, сгради, както и с работа в мини, кариери, фабрики и др.

На следващата година към Закона излиза и Окръжно № 2410 (25 юли 1947 г.), в което се казва: „Особено лошо впечатление прави обстоятелството, че често се забелязват здрави и работоспособни мъже и жени да подлагат ръка за милостиня, когато при днешния трудов подем (…) те имат пълна възможност да вложат своите сили в производството и с честен и достоен труд да изкарват прехраната си. Ето защо, абсолютно необходимо е към такива лица да бъде прилаган Законът за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите (…)”.

Същата година просията е забранена и с друг закон - този за общественото подпомагане, където в чл.47 пише: „Просията по цялата територия на страната под каквато и да била форма се забранява. Заловените лица в просия се въдворяват на местожителство”. Санкциите на нарушителите се определят от местните административни и милиционерски власти, както и от областните началници по обществените грижи.