1939 г. американският президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба.

Още на 2 август 1939 г. Айнщайн пише първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Няколко години по-късно Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко съжалява.

Бойните действия станали причина за ускоряване на всички военни разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.

Ето и текстът на писмото на Айнщайн:

Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост - бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.

В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.

Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.

Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.

Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:

а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.

б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.

Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.

Искрено ваш,
Алберт Айнщайн

1949 г. Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на ГДР. Като ръководител на ГДР Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик е наследен от Валтер Улбрихт, който е председател на Държавният съвет на страната.

Въпреки че първоначално започва да учи в училище за дърводелци, комбинацията от динамично развиващите се световни събития, определена идеология и политическите амбиции на Пик, води до живот на политически активист. Като дърводелец през 1894 г. се присъединява към Федерацията на работниците в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става председател на градска областна управа на партията през 1899 г., а през 1906 г. става секретар, работещ на пълен работен ден за СДП.

Въпреки че мнозинството в СДП подкрепя немското правителството през Първата световна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се противопоставя на войната. Той открито изказва своите виждания срещу войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във военен затвор. След като е освободен, живее за кратко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 г., и се присъединява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).

Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 г., Пик напуска Германия в посока Франция, след което се премества в Москва през 1935 г. В Москва работи за Комунистическата партия. От 1938 до 1943 г. заема позицията на генерален секретар на Комунистическия интернационал. През 1943 г. е сред учредителите на Националния Комитет за Свободна Германия (НКСГ). В комитета се планира бъдещето на Германия, след края на Втората световна война. С края на войната, през 1945 г., се завръща в Германия заедно с Червената армия.

През 1949 г. е избран за първи Президент на новосъздадената Германска Демократична Република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до смъртта си през 1960 г. Пик заема висшите държавни и партийни постове, благодарение на доверието което има в него Йосиф Сталин.

1962 г. открит е Вторият ватикански събор. Той е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел освежаване на католическата църква.

Съборът продължава работата си повече от три години и е закрит на 8 декември 1965 г. Проведени са седем сесии, от които папа Йоан XXII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник - папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели присъстват и делегати от други некатолически християнски църкви - общо 17 представители на православни и протестантски църкви.

Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето й към други религии и реформа в литургията.

По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания от 1054 г. на Римския папа и на Константинополския патриарх.

Вторият ватикански събор се оценява от Католическата църква, че е сред най-важните събития в делата на християнството през 20 в. Католическата църква претърпява важни промени, които обаче не са равнозначно оценявани от техните поддръжници и критици. Още по време на Събора редица теолози, философи, публицисти и политици изразяват различни мнения, които са или близки или критични до крайност.