На този ден: Айфеловата кула е официално открита и осветена

Айфеловата кула е метална решетъчна кула с височина 324 m (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка Марсово поле в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман, превърнала се в един от най-популярните символи на френската столица и Франция и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят. Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. и първоначално е наречена просто 300-метровата кула, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. В 2006 година на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 година общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 година. През 2011 година е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци.

Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 m, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е построен Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я изместена от тази позиция. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо. Височината ѝ става 327 m на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател на TNT.

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

Избухва Сицилианската вечерня

Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г.Според различните теории то е предизвикано от арагонците, от византийците или е спонтанен и стихиен народен бунт. Резултатът е прогонването на французите от острова и замяната им с арагонската власт.

Състои се премиерата на научно-фантастичения екшън филм „Матрицата“

„Матрицата“ е научно-фантастичен екшън филм от 1999 г., по сценарий и режисура на Лана и Лили Уашовски и това е първата част от едноименната филмова поредица. Във филма участват Киану Рийвс, Лорънс Фишбърн, Кери-Ан Мос, Хюго Уивинг и Джо Пантолиано.

„Матрицата“ е първоначално пуснат в Съединените щати на 31 март 1999 г., и спечели повече $460 милиона световно. Получи смесени отзиви от критиците, които похвалиха визуалните ефекти, екшън сцените и кинематографията, и спечели четири награди „Оскар“ за монтаж, звук, визуални ефекти и монтаж на звукови ефекти. Филмът е разглеждан като най-добрите научнофантастични екшън филми на всички времена, и е добавен във Националният филмов регистър на САЩ през 2012 г.

Успехът на филма води до две пълнометражни филмови продължения, които са пуснати през 2003 г., „Матрицата: Презареждане“ и „Матрицата: Революции“, които също са написани и режисирани от Уашовски. Четвъртият филм, озаглавен „Матрицата: Възкресения“, е насрочен за излъчване на 22 декември 2021 г.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 31 март:

• 307 г. – След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се жени за Фауста, дъщерята на някогашния римски император Максимиан.
• 1078 г. – С бунт на армията е свален императорът на Византия Михаил VII и е изпратен за епископ.
• 1282 г. – Избухва Сицилианската вечерня.
• 1492 г. – Издаден е Алхамбрайският декрет на Фердинанд и Изабела за изгонване на евреите от Испания.
• 1661 г. – Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт сключва брак с орлеанския херцог Филип I.
• 1790 г. – Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб.
• 1848 г. – Във Франкфурт на Майн започва Общогерманско събрание, което продължава една година и неуспешно се опитва да създаде Германска империя.
• 1878 г. – На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия.
• 1885 г. – Великобритания обявява за свой протекторат територията на днешната Ботсвана.
• 1889 г. – Айфеловата кула е официално открита и осветена.
• 1903 г. – Съставено е двадесет и петото правителство на България, начело със Стоян Данев.
• 1916 г. – В 24 часа България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва 14 април.
• 1917 г. – САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн., които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови.
• 1923 г. – Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война; шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите – от 10 до 15 години затвор.
• 1931 г. – Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) отнема живота на над 2000 души.
• 1940 г. – Образувана е Карело-Финската съветска социалистическа република.
• 1942 г. – Започва Третата офанзива срещу Титовите партизани.
• 1943 г. – Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става тотален хит с 2212 изпълнения.
• 1944 г. – Втора световна война: Създадена е Група армии „Южна Украйна“.
• 1946 г. – Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев.
• 1949 г. – Остров Нюфаундленд се присъединява към Канада.
• 1964 г. – Генерал Умберту Кастелу Бранку установява диктатура в Бразилия.
• 1966 г. – Изстрелян е съветският Луна 10 – първият апарат влязъл в орбита около Луната.
• 1967 г. – Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория“. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете.
• 1972 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Стихове“.
• 1979 г. – Последният британски войник напуска Малта – денят е обявен за Ден на свободата.
• 1991 г. – В Албания се провеждат първите многопартийни избори.
• 1992 г. – Република Башкирия, Република Тува и Калмикската автономна съветска социалистическа република стават членове на Руската федерация.
• 1993 г. – Брендън Лий, синът на Брус Лий, загива по време на снимките на филма „Гарванът“.
• 1994 г. – Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на икономиката в размер на 100 млн. долара.
• 1998 г. – Излиза една от най-добрите игри и стратегии на всички времена – StarCraft на Blizzard.
• 1999 г. – Състои се премиерата на американската романтична комедия „10 неща, които мразя в теб“.
• 1999 г. – Състои се премиерата на научно-фантастичния екшън филм „Матрицата“.
• 2001 г. – Официално е открито Бразилското метро.
• 2005 г. – Открита е планетата Макемаке.
• 2005 г. – Принц Албер II поема ръководството на княжество Монако.
• 2018 г. – в Армения избухват протести срещу преизбирането на премиера Серж Саркисян.

Родени на днешния ден

• 250 г. – Констанций I Хлор, римски император
• 1499 г. – Пий IV, римски папа
• 1519 г. – Анри II, крал на Франция
• 1596 г. – Рене Декарт, френски математик
• 1621 г. – Андрю Марвел, английски поет
• 1823 г. – Александър Островски, руски драматург
• 1882 г. – Корней Чуковски, руски писател
• 1885 г. – Жул Паскин, български художник
• 1926 г. – Джон Фаулз, английски писател
• 1931 г. – Иван Стайков, български композитор
• 1931 г. – Катя Чукова, българска актриса
• 1934 г. – Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат
• 1934 г. – Ричард Чембърлейн, американски актьор
• 1939 г. – Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия
• 1943 г. – Кристофър Уокън, американски актьор
• 1946 г. – Киран Коларов, български режисьор
• 1948 г. – Ал Гор, вицепрезидент на САЩ, Нобелов лауреат през 2007
• 1955 г. – Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC)
• 1955 г. – Филип Димитров, министър-председател на България
• 1962 г. – Мустафа Хаджи, главен мюфтия на България
• 1962 г. – Оли Рен, финландски политик
• 1971 г. – Юън Макгрегър, шотландски актьор
• 1974 г. – Стефан Олсдал, шведски музикант („Пласибо“)
• 1979 г. – Алексис Фереро, аржентински футболист
• 1984 г. – Елен Колева, българска актриса

Починали на днешния ден

• 1547 г. – Франсоа I, крал на Франция
• 1621 г. – Филип III Испански, крал на Испания
• 1631 г. – Джон Дън, английски поет
• 1727 г. – Исак Нютон, английски физик
• 1855 г. – Шарлот Бронте, британска писателка
• 1907 г. – Лео Таксил, френски писател
• 1927 г. – Мейбъл Колинс, британска писателка
• 1929 г. – Илия Бадрев, български революционер
• 1936 г. – Иван Москов, български революционер
• 1937 г. – Ахмед Изет паша, османски военачалник
• 1945 г. – Ане Франк, еврейска писателка
• 1945 г. – Ханс Фишер, германски химик, Нобелов лауреат през 1930 г.
• 1993 г. – Брендън Лий, американски актьор
• 1996 г. – Йовчо Караиванов, български певец
• 2002 г. – Слав Караславов, български писател
• 2008 г. – Жул Дасен, американски кинорежисьор
• 2022 г. - Георги Атанасов, последният комунистически министър-председател на България
• 2023 г. – Христо Живков, български актьор