Цялото му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г в София. Син е на италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, известна като Мария Луиза и австрийския принц Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски – княз Фердинанд I.

Благородническия произход на Борис III и качеството му на престолонаследник, не го поставя като другите аристократи „на топло“ в царските дворци и палати. Той e пряк участник – офицер от фронта във войните за национално обединение на България. В действащата българска армия, като офицер за свръзки достига до чин генерал-майор.

Цар Борис поема властта на 3 октомври 1918 г. след капитулацията на България в Първата световна война, в доста сложна политическа обстановка. Любовта към България и личните му качества успяват да му помогнат да изведе Родината по пътя на просперитета. Само за 15 години след тоталния крах – Ньойския мирен договор, България отново е първостепенен политически и икономически фактор на Балканите. Което е накарало всичките ни съседи да се стреснат и да подпишат пакт срещу нас.

Озлобени от успехите му, враговете на България правят опити за неговото физическо ликвидиране. През април 1925 г. в прохода Арабаконак срещу царя е организиран атентат. Благодарение на личната храброст и умения на царя, атентатът не успява. На следващия ден в църквата ''Св. Неделя'' в София, комунистите са подготвили резервния си вариант, който да ги отърве от големия държавник. Куполът на църквата е взривен. Нечуваното светотатство срещу православен храм не успява да убие царя, но под развалините изтича кръвта на повече български висши офицери, отколкото по време на три войни за национално обединение преди това.

По времето на неговото управление през 1934 е извършен преврат, начело с Кимон Георгиев, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии. Царят успява да намери начин да елиминира плановете на заговорниците и да поеме личната отговорност за управлението на държава. Злобно наричаният „личен режим“ на Борис III продължава възходящата линия на българската икономика, като непосредствено преди началото на Втората световна война България се намира в горната част на класацията по икономически ръст и стандарт на живота.

Войната е огромно изпитание за целия свят, България не прави изключение. А отговорността на царя е непосилна. Още след края на Първата световна война, видял лично ужасите и страданията той дава обет, че няма да позволи българските майки да носят черни забрадки заради чужди национални интереси. Спазвайки тази философия той до края на живота си успява да предпази българската армия от участие в бойни действия. В трудната ситуация, в която се намира, той успява да предотврати окупацията на България от Вермахта, а с ловки дипломатически ходове и да върне по мирен път заграбената от румънците Южна Добруджа.

След капитулацията на Югославия, България получава правото да администрира Македония. Българските войски са посрещнати с цветя от своите поробени братя, а царят става символ на националното обединение – Цар Обединител. Една от големите заслуги на цар Борис III към хуманизма е спасяването на българските евреи. Въпреки натиска от страна на Хитлер, царят, подкрепен от политическата класа, с ловки дипломатически ходове успява да спаси живота на над 50 000 бълграски граждани от еврейски произход. Спасени са евреи и от други части на Европа, като са им дадени транзитни визи за безпрепятствено минаване през България.

На 28 август 1943 г, няколко дни след среща с Хитлер, обичаният от целия български народ цар умира. Версиите за смъртта му са много. Според някои историци, Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, други виждат дългата ръка на Москва. Има и тези, че се е самоубил, тъй като Хитлер е искал да го принуди да изпрати войска на Източния фронт, а царят е смятал, че суматохата след неговата смърт ще елиминира тази възможност. Както и реално се получава – регентството не изпраща българските момчета да се бият за чужда кауза.

Цар Борис е изпратен от огромни маси с хора. Може да се каже, че неговото погребение е най-масовото събитие в българската история. Погребан е в Рилската света обител, а гробът му е място за поклонение от признателните българи. Тази традиция на уважение се запазва и след като комунистическият облак се надвесва над България.

Вбесена, новата власт взема мерки. В Рилския манастир е изпратен един от най-жестоките кръволоци – Лев Главинчев, който осквернява гроба на Царя Обединител. Тленните останки на Борис III са изровени и последващата им съдба е неизвестна, но познавайки методите на Главинчев, най-вероятно е ужасна, а комунистическата пропаганда десетилетия наред засипва паметта на царя (помилвал множество комунисти-криминални престъпници) с лъжа.

След 10.11.1989 тази държавна политика престава и днес много улици и булеварди носят името на може би най-умния държавен глава по време на Втората световна война – успял да преведе народа си през ужасната кървава буря, без да пострада и без да бъде подложен на геноцид, както се е случило с други европейски народи.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.


Още новини ТУК

TrafficNews.bg