На днешната дата преди 71 години се случва нещо, за което болшинството от българските историци свенливо мълчат и се стараят да избягват. Пет години след началото на Втората световна - най-кръвопролитния конфликт в историята на човечеството, България успява с умели дипломатически ходове да лавира най-умело от всички участници във войната. От една страна Родината ни е запазена от ужасната съдба на бойните полета. От друга, нито един български войник не е изпратен да пролива кръвта си за чужда кауза.

Този висш пилотаж в политиката коства страшно много усилия и жертви, включително животът на Цар Борис - Царя Обединител. Българския политически елит съзира възможността да излезе от конфликта, в който е въвлечена държавата ни и започва постъпки в тази насока. Започнати са тайни преговори със САЩ и Великобритания, прекъснати са дипломатическите отношения с Германия. По всичко личи, че благоприятният изход от ситуацията е близко, но оказва се, че Сталин е имал други планове. Планове, които изключват мирна и независима България.

На 04.091944 г. СССР завършва плана за окупация на България. Според този план Трети украински фронт на Червената армия, командван от маршал Толбухин трябва да навлезе в страната и постави под контрол територията по линията Русе-Карнобат-Бургас. Крайната цел овладяването на цялата страна до София и пълна окупация на България. Така на 08 срещу 09.09.1945 г. Червената армия в лицето на трети украински фронт нахлува в България. Опазили народа от кръвопролития, българските политици нареждат на армията да не оказва съпротива. Народът до тогава е свикнал с присъствието на чужди войници. Все още има живи хора, които си спомнят как като деца са си играли с немските войници. Но нещата с „освободителите“ стоят много по-различно. Мълвата за манталитета на Червената армия и отношението им към собствеността и живота на обикновените хора се разпространява моментално. Хората забраняват на децата да си играят на улицата, както досега и те започват да крият покъщнината си.

Междувременно България обявява война на Нацистка Германия и българските войници дават своя сериозен принос за разгрома на Хитлеровите войски. Принос, но и много жертви – над 20 000 човека. Истината за тази сериозна цифра е много тривиална и жестока. След окупацията на България от Червената армия много от българските офицери са избити. А тези, които са сложени на тяхно място, нямат боен опит и умения; не знаят как да водят войниците в боя, което става причина за голямото количество жертви.

Обявяването на война на България от страна на Сталин има и друга неблагоприятна последица за България. Въпреки огромното количество загинали, на масата на преговорите сме поставени в числото на победените.

 Но това далеч не е всичко. България навлиза в един от най-ужасните периоди от своята история, охакатеризиран сполучливо от Иван Михайлов, с думите „Нека запомним и се съобразяваме, и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 г. и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година“. Големият българин Иван Михайлов, който сякаш по ирония на съдбата също умира на 05.09, но през 1990 г.

Години наред комунистическата пропаганда внушава освободителната роля на Червената армия и радостта, с която е била посрещната. Истината е съвсем друга. Започва печален период в българската история. Убийствата без съд и присъда на българския национален елит се превръщат в ежедневие. Сформирания народен съд издава 2730 смъртни присъди на враговете на новата комунистическа власт. За справка, на Нюрнбергския процес, последните са само 12! Нарежданията от Москва са да се ликвидират всички политически противници и да се обвиняват в тежки престъпления.

На територията на България са разположени стотици съветски войници и офицери. Тяхната издъжка е за сметка на България. Издръжката на този огромен контингент струва на бюджета 133 000 000 000 /милиадра/ лева. Съгласно изричното желание на Москва изплащането не е ставало в рубли или левове, а в долари. Освен, че са издържани и посрещнати с мир червенормейците подлагат на зверства и грабежи обикновеното население. Така самата самата армия, наречена "освободителна" се отнася с братския славянски, български народ. Дори машата на Сталин в България-руският гражданин Георги Димитров, моли "бащата на народите" с писмо от 22.09.1944 г да се спрат издевателствата над българското население. Издевателства извършени само за 13 дни от нахлуването на руските войски и "освобождаването" на България. Изтезавано и ограбвано е не само населението. Нахлулата в София с американски джипове ''Додж'' армия ''освободителка'' заграбва заграбва целия национален трезор и с вагони го откарва в Москва. Отговорът на Кимон Георгиев – премиер на Отечествения фронт е ''Няма какво да се направи, та ние сме окупирана страна''. Изнесени са и много културно-исторически ценности, както и целият държавен архив. Започва конфискация на немските предприятия. Български историци сравняват тези грабежи с ограбването на България след Първата световна война и Ньойския мирен договор, като заявяват, че ограбването това е станало след сключен договор, а Червената армия първо ограбва страната, а после сключва договор.

Така се слага край Царство България. Отменя се основния закон - Търновската конституция и на нейно се приема нова известна като комунистическа, Димитровска конституция, носеща името на съветския гражданин и национален предател Георги Димитров.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Снимка: Знамето на Съветския съюз развяно от покрива на Райхстага в Берлин

Още новини ТУК

TrafficNews.bg