След края на Руско-турската освободителна война, българския народ се докосва до свободата и е опиянен от възможността да се доближи до своя териториален идеал – чрез договора от Сан Стефано. Увлечени от ентусиазма, българските първенци не знаят и не могат да осъзнаят, че този договор е предварителен и е „обречен“ далеч преди началото на войната. Не се и замислят, защо техни представители не са поканени на Берлинския конгрес, за да изразят волята и желанията на българския народ.

На Берлинския конгрес Великите сили започват да официализират това, за което са се били разбрали. Знаейки, че санстефанска България няма шанс, руските представители се концентират върху приоритетите и интересите на Руската империя. А в Берлин те касаят освен всичко останало пристанището Батуми на Черно море и стратегическия град Карс.

След дълги преговори, част от които е жертвата на Сан Стефано, Русия получава двата града. И точно тук идва желанието на българите за свобода и справедливост.

Посърнали от несправедливите клаузи на Берлинския договор, нямайки представа за договорките на великите сили, българите от Пиринска Македония грабват оръжието и се впускат да защитават своя идеал – обединена България. Сформиран е щаб начело с Димитър Попгеоргиев, старият, осакатен с едната ръка, но жизнен Ильо Марков, както и други войводи с опит. Един от главните организатори е митрополит Натанаил Охридски.

Начело на 400 човека главният войвода Стоян Карастоилов започва бойните действия, като именно на пети октомври атакуват османски военен гарнизон, който след няколко часа боеве, се предава.

Постепенно въстанието обхваща широка територия и в резултат на енергичните действия на четите и храбростта на въстаниците са освободен десетки села и град Банско. Вярващи в славянския идеал, въстаниците наивно се обръщат с призив към всички славяни да помогнат, но за тяхно съжаление, помощ не идва и лека-полека османците започват да надделяват.

Яростната съпротива на въстаниците, обаче, е пречка за руските геополитически приоритети, тъй като докато регионът е размирен, техните интереси са заплашени. Затова и се активират агентите, внедрени в щаба на въстаниците. Двамата руски офицери Луис Войткевич и Адам Калмиков убиват Стоян Карастоилов, което и слага край на притесненията, както на Руската, така и на Османската империя. А за българите ... както сполучливо, но тъжно посочва Арсени Костенцев „Със смъртта на Стоян войвода умря и кресненското дело“.

Интересното е да се отбележи, че подобна съдба има и албанското революционно движение. Макар Османската империя да използва за своите интереси Призренската лига, после нейните чети са унищожени именно от османците – в изпълнение на техните ангажименти към Берлинския договор.

Така вярата в правотата на делото и храбростта на българите стават причина за едно масово и добре организирано въстание, което, обаче, не успява, защото българско обществено не е узряло да вникне, че великите сили (дори тези, на които се доверяват), имат свои интереси. И че никой не се интересува от справедливи каузи, особено ако те пречат на неговия интерес.

 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.