13 март е една от светлите дати в историята на българската бойна слава. Ден, на който българската армия записва за пореден път със златни букви името си в световната военна история.

Още в началото на Балканската война Втора българска армия, начело с генерал Никола Иванов обсажда Одрин и неутрализира силния гарнизон на града и по този начин осигурява тила на българските войски, които напредват в Източна Тракия.

Проектираната от германски офицери и изключително добре снабдена с оръжие и муниции крепост изглежда непревземаема.

След успехите на Първа и Трета българска армия, българите се намират при Чаталджа и поставената на колене Османска империя предлага примирие, с което са спрени бойните действия и започват преговори.

Междувременно младотурците организират преврат в Истанбул, отхвърлят условията на примирието и с опитите за офанзива при Чаталджа и Галиполи опитват да обърнат хода на войната в своя полза. Опитите да бъдат изтласкани българите от Чаталжда се проваля, а при Булаир 7-ма Рилска дивизия смазва Галиполската армия.

След тези събития българското командване решава да приключи с Одрин и игнорирайки становището на военните експерти, старателно подготвя офанзива. След редица маневри и заблуждаващи атаки българските войски щурмуват крепостта. Устремът на пехотата е прикриван от изключително прецизната българска артилерия, която в тази битка дава своя принос към световното военно дело. Българските оръдия правят „огнен вал“, при който снарядите снарядите се сипят пред пехотата, прикривайки я по този начин от защитниците на града.

Устремът на българските войски е неудържим, съпротивата е смазана и на 13 март 1913 г. българското знаме се развява над Селим Джамия. Командващият Одрин Шукри паша се предава на полковник Генко Мархолев, командир на Лейбгвардейския конен полк.

В превземането на Одрин освен българската армия, вземат участие и сръбски части. Като след капитулацията Шукри паша е охраняван именно от тях. Този факт става причина сръбските вестници за пореден път да напомпат националното си самочувствие с лъжа, като заявят смело, че комендантът се е предал на сръбските офицери. Този балон е спукан от изявление на самия Шукри паша, който потвърждава, че се е предал именно на полковник Мархолев.

Превземането на Одринската крепост е смайваща изненада за цяла Европа, която осъзнава, че съотношението на силите в тази част на континента е променено, а българската военна мощ е фактор, с който всички трябва да се съобразяват.