В нашата история има много митове, които продължават да тегнат като воденичен камък върху съзнанието на народа, който се старае да изплува от блатото, в което е стоял десетилетия наред.

Част от тези изкуствено създадени и грижливо отглеждани заблуди са за „фашистките“ организации и „фашистките“ лидери. Първенците сред очернените, безспорно са д-р Иван Дочев и оглавяваният от него Съюз на българските национални легиони.

След 1944 настойчиво се обяснява, че това всъщност са отвратителни фашисти, антисемити и ... античовеци, много от които са си получили заслуженото.

Каква е истината?

Съюзът на българските национални легиони (чиито членове са известни като „легионерите“) е патриотична организация, в центъра на която е обичта към България и българското. Това може да се види както от официалните документи на организацията, така и от посланията и житейската философия на нейните членове, много от които губят живота и здравето си в комунистическите концлагери, но не предават идеалите и морала си.

Своеобразна емблема ма на „легионерите“ е техният водач Иван Дочев. Роден в град Шумен, той завършва право в СУ и защитава докторат в Хайделберг. В трудните за България и за света години на Втората световна война, Дочев се доказва като талантлив администратор. След Крайовската спогодба става кмет на Силистра и започва мащабни реформи, които превръщат дунавския град в образцово място за живеене. По негово време са изградени водопроводът, който се използва и до днес; общинската баня, разширени реконструирани са много сгради и съоръжения. В лицето на Иван Дочев спекулантите имат най-големия си враг. Предприетите от него мерки срещу тях помагат на земеделците  да си поемат дъх и да получат реални доходи за полагания от тях труд. Бидейки кмет, Иван Дочев не изоставя своята обществена дейност.

Когато Хитлер иска от България да депортира своите евреи, един от тези, които издигат глас в тяхна защита, е именно лидерът на легионерите. Той се позовава на един от основните принципи в устава на СБНЛ и заявява, че за него и за организацията, на която е председател е недопустимо български граждани да бъдат депортирани. Такова искане „легионерите“ намират за обидно, защото нарушава суверенитета на България.

Иван Дочев успява да избяга на запад, като по този начин успява да се спаси от репресиите, на които жертва стават много негови съмишленици. Срещу него има произнесени задочно няколко смъртни присъди.

В изгнание той продължава да проповядва идеите, които са център на неговата и другите легионери, житейска философия – любовта към Родината.

След промените се завръща в България. Почина в тихо и скромно в родния си Шумен на преклонна възраст – 98 години.

За съжаление името на този достоен българин и неговите последователи все още е омърсено от десетилетия на пропаганда. Много хора, претендиращи да са учени, години наред фабрикуваха лъжи, като по този начин освен със себе си, се подиграваха и с невинните жертви на тоталитаризма, които имаха само една голяма „вина“. Че обичаха Бог и България повече от всичко.

Време е да се освободим от товара на „миналото“, да погледнем истината в очите. Просперитет може да се постигне, когато не робуваме на митове и когато историята е наука, е не пропаганда.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg