Обикновено, когато стане въпрос за пловдивски чишити, се сещаме за няколко прословути мъжки имена. Но освен за Мильо, Цариградски, арх. Чинков и Сашо Сладура по-възрастните пловдивчани се сещат и за няколко женски имена, станали легендарни с годините. Три от тях - Тебешир Кокона, Соня Гледачката и Мара Фурламата, са се подвизавали в района на Понеделник пазара, около църквата "Света Петка". А историите им са колоритни и все още будят интереса на изследователи и писатели.

Един от тях - Евгений Тодоров, разказва за тях в последната си книга за града "Запомнете Пловдив 3". Ето историите на тези жени - всяка със своята съдба и колоритност:

Никой не може да си спомни името на тази жена – а я знаят всички по онова време. Остава в спомените като Тебешир Кокона. Невероятно точен прякор. Лицето й е било винаги покрито с дебел слой помада и изглеждало тебеширено. Държанието й е аристократично и отчуждено – като едновремешните кокони.

Всъщност това е една нещастна жена. Някъде в младостта си се влюбва в някакъв си Васил или Василаки. Тя си го наричала Вашилаки. Никой не е виждал този мъж, никой не е чувал за него. А може би не е съществувал реално?

Но Тебешир Кокона го чака, чака го денонощно на прозореца. Чака го, както се чака Годо в онази прочута пиеса на Бекет. Една нощ, изглежда, чува гласа му... Или само усеща приближаването му... Или просто си фантазира. Няма време да слезе по стълбите и скача от прозореца с протегнати напред ръце.

Не умира, спасяват я. Но от този момент лицето й става още по-бяло, дрехите – още по-фрапантни. И мълчанието още по-непробиваемо...

Вашилаки така и не се появява, един ден Тебешир Кокона заминава да го търси в онзи по-добър свят. А може и да го е намерила...

И още една интересна личност от махалата.

Под Тебешир Кокона живее Соня Гледачката, тя е квартирантка в къщата. Казват, че била румънска циганка, имала е някакъв недъг и не е могла да държи главата си изправена. На рамото й имало черна гарга, която е подсилвала необикновения вид на гадателката. Гледала е на някакви специални карти. И е познавала. Още са живи хора, които са ходили да я разпитват за някакви семейни работи. Каквото кажела Соня, това се оказвало.

Особено търсена била по време на войната. Някоя жена не получавала дълго време писмо от мъжа си от фронта и къде да ходи – веднага при Соня: да каже жив ли е човекът.

Мара Фурламата също е част от легендите на Новата махала – макар занаята тя да го въртяла на Главната. Едни я описват като благородна „мадам“, която се е грижела за своите момичета, други – като обикновена проститутка, която е била необикновено работоспособна. В някакъв спор тя се похвалила, че ако наредят клиентите й успоредно по линията Пловдив – София, щели да стигнат поне до гара Подуене.