Новите снеговалежи накараха мнозина да се замислят какво време ще донесе Баба Марта през тази година. В началото на март идва време и за един от най-старите и обичани български обичаи, а именно – мартеницата.

Съществуват много легенди за произхода на мартениците. Според една от най-известните големият син на хан Кубрат Бат Баян е неин създател. Той вързал бял конец за крака на гълъб, но бил ранен от стрела. Кръвта му текнала и обагрила единия край на конеца в червено. Това се случило, когато той и сестра му Хуба бягали от хуните. 

Но според друга легенда жената на хан Аспарух направила първата мартеница. Това се случило, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крака на лястовичка пресукан бял и червен конец. Тя изпратила птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Писателят Николай Райнов пише за Ахинора във „Видения из Древна България“ през далечната 1918 г.

„Аз съм Ахинора, съпруга на Аспаруха, царица на България.

Не ме познавате вие, защото идете от далечна земя и далечно време – сега, когато съм мъртва и вашите заклинания с пъклена власт са извикали моя призрак – да ви говори!

Ахинора е моето име, което значи "мирис на теменуги".

Защо ме будите?“

Райнов пише, че жената на Аспарух бива пожертвана в името на народа.

"И в ранното утро, кога по веление на боговете царица Ахинора бе пренесена в жъртва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му.

И щом пламъците погълнаха младата снага на царицата, той извърна глава, за да не гледа".

Ако изключим художествената литература, теориите за етимологията на името Ахинора са неясни. Според някои източници Ахинора е производно на персийката дума „ahuna”, която означава „господар”, „могъщ”.

През 1925 г. художникът Иван Милев рисува портрет на Ахинора, като това става една от най-емблематичните му творби.