На 7 януари по стар стил се празнува един от най-светлите християнски празници. Но за българите в Македония през 1945 Коледата е била превърната в ад. Почувствал се достатъчно силен в Югославия Йосип Броз Тито решава да извърши поредната нечувана жестокост.

Коминтернът вече е бил постановил, че македонците са отделна нация, като по този начин ръцете на комунистическият сатрап са развързани.

По негово нареждане на Коледа започва масово избиване на българи в Македония. Няма съд, няма присъда. Жертвите са виновни само и единствено затова, че са българи.

Само на Коледа са убити над 1200 човека, а в последствие загиналите стигат 23 000. В Македония практически няма град, в който да няма жертви, а на някои места убийствата са си направо масови. Много от загиналите не са изпратени от близките си по християнския обичай, защото телата им са заровени на незнайни места или просто са изхвърлени в езерата. А чукарите на Галичица между Охридското и Преспанското езеро са свидетели на ужасяващи неща. „Предпочитани“ от убийците са били представители на интелигенцията – лекари, учители и други будни хора с българско самосъзнание. За да могат да бъдат по-ефективни, изродите са „работели“ по списъци.

Този варварски акт представлява откровен геноцид, но за него дори и днес не се говори много нито от историци, нито от правозащитници.

В онези кървави години България е била окупирана от Червената армия и не е можела да се намеси, а отделно новите управници са следвали линията на Коминтерна, съгласно която македонците представляват самостоятелна нация. По този начин мъчениците на българщината от началото на 1945 година са били изоставени на ужасната им участ.

Страхът от репресиите завладява съзнанието на македонските българи. Огромната част, имайки пред себе си примера на комунистическия морал и толерантност в Югославия не смеят да споменат, че са българи. Като този страх не е отшумял и днес.

Управляващите в България и в Македония са длъжници на жертвите на този геноцид от времето на Втората световна война. А замитането на спомена „под килима“ не е проява на „политическа коректност“, а по-скоро неуважение към паметта на загиналите.

Днес, на 7 януари пред паметника на Гюро Михайлов ще бъдат запалени свещи, пламъкът на които да почете паметта на жертвите и да покаже, че не са забравени. 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg