Наближи ли 09 май страстите започват да се превъзбуждат почти колкото за 09 септември. Почитателите на СССР (и на Русия) започват да си слагат георгиевски лентички и да славят Сталин и Червената армия. Тези, които не харесват СССР поясняват, че Червената армия е донесла на България само страдания, изнасилвания, грабежи, смърт и поробване за 45 години. Немалка част от хората вярват, че 09 май 1945 е краят на Втората световна война, защото тогава капитулирала Германия. Каква обаче е истината?

Втората световна война не е свършила през май 1945 г. Тогава капитулира единият от съюзниците – Германия. Реално войната приключва на 02 септември 1945 г. Тогава японският външен министър подписва на крайцера „Мисури“ безусловната капитулация на Япония.

09 май има друга история, при това комична в някои аспекти.

Падането на Берлин означава и крахът на Третия райх. Германия капитулира, а самият акт на капитулация е подписан на 08 май 1945 г. От съветска страна документът е подписан от генерал Иван Суслопаров. Само че Сталин се разсърдил, защото искал тази слава за своя любимец Жуков. Затова по негово нареждане на следващия ден се прави втора церемония по капитулация, на която от името на СССР подпис полага Жуков. А „нещастният“ документ с подписа на Суслопаров е преименуван на „предварителен протокол за капитулация“. Във всеки случай заради цирка с преподписването, днес се празнува Денят на победата.

На 09 май се е случило и нещо друго, което при това е пряко свързано с България. На тази дата през 1917 г. съюзниците Франция и Русия правят мащабна атака срещу българските войски при завоя на река Черна. След целодневни кръвопролитни сражения атаката е отблъсната а втора руска особена бригада е окончателно разгромена. Т.е. 09 май заслужено може да се почита в България като ден на победата. Тук е моментът и да се каже малко повече за завоя на Черна. Това словосъчетание не говори почти нищо на огромната част от хората, а именно тук е едно от местата на българската бойна слава.

За разлика от другите държави, България влиза в Първата световна война със справедливи искания. Много сънародници страдат под чужд гнет, който е в пъти по-жесток от османския. В хода на войната са сломени Сърбия и Румъния, а руската армия в Добруджа е буквално размазана. При Криволак съглашенските войски търпят страхотно поражение и са принудени буквално да бягат към Солун, но некоректността на германските ни съюзници кара българите да спрат своя устрем. Това е и причината войната да се превърне в позиционна. Един от важните фронтове се намира при завоя на река Черна. Там българските войски са подложени на чудовищен натиск от обединените сили на французи, италианци и руснаци. Да, руснаци, защото Русия не просто ни напада в гръб в Добруджа. Тя изпраща свои експедицонни корпуси в Македония, които заедно със своите съюзници се борят за нейното ново поробване. В дневника на френския войник Жер Оливие е описан един комичен момент. Руснаците започнали да пеят на висок глас руски песни. Те вярвали, че като ги чуят българите няма да посмеят да се бият, а ще се предадат. Явно руското командване никога не е имало високо мнение за българите, а е смятало, че те са едни безропотни роби, които винаги ще се прекланят пред всичко руско. Подобни неща споделят и руските пленници в Добруджа.

Точно на девети май българите за пореден път доказват колко болезнени са тези илюзии. Атаката приключва печално за съглашенските войски, руската особена бригада е окончателно разбита. А впоследствие генерал руският генерал Михаил Дихтерис унизително настоява руските войски да спрат да се бият, а да бъдат изтеглени в тила – далеч от сражения.

За съжаление за епопеята при завоя на Черна в България не се говори много. Споменава се тук-таме мимоходом, но често без подробности. Една от причините за това унизително мълчание е, че при Черна България не просто се бие с руски войски, но и ги разгромява.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.