Атанас Самоковлиев е първият пловдивски кмет след Освобождението, на негово място общината управляват в следващите години Петко Каравелов, Христо Дюкмеджиев, Димитър Свещаров. Последният е бил поставен в ситуация, сходна с днешната, когато се подготвяме за Европейска столица на културата. Е, кметът Свещаров управлява от 1890 до 1893 година и точно в неговия мандат се пада не по-малко предизвикателство- Първото българско изложение.

То се провежда през 1892 година и привлича стотици хиляди туристи, организирани в делегации от различни райони на страната. За една година градът на практика се подготвя за това световно събитие, отчуждават се имоти, местят се турски гробища, изгражда се Цар Симеоновата градина, хотелиери и ханджии са строго предупредени да не повишават цените по време на изложението. Следи от направеното тогава има и досега, но по-интересно е да се прочете какви са били кметските тегоби и нареди преди Изложението.

Пловдивски общински вестник съобщава два пъти месечно на гражданите и най- дребните решения, взети от общината. Започва да излиза на 1 ноември 1890 година и още в първия си брой "запрещава от днес нататък на пайтонджиите от град Пловдив да качват на пайтоните си мъртъвци, както това е ставало по причини на нямание особна за тази цел погребална кола. " Става ясно, че революционната новост- погребалната кола, ще се предоставя на всеки, който има нужда от нея срещу заплащане. Деня и часа се уговарят с градския пристав. Бедните няма да плащат. Заповедта е от 23 октомври 1890.

До края на годината вестникът публикува още една сурова забрана- тя се отнася до "коленето на всякакви добитъци, непрегледани от градските лекари".

Градският живот на провинциалния град, разделил се с короната на столица само преди 5-6 години, тече пак мудно и скучно. Може би затова в първия брой на вестника за 1891 година Пловдивский градски началник съобщава, че в Пловдивското окръжно управление във финансовото отделение са "уловили една фалшива 20 стотинки никелова монета, която се отличавала от истинската, че била направена от куршум венецът, гърбът и буквите били направени грубо и не е ясно и от пръв поглед може да се познае."
Толкова приказки и официални писма за една фалшива монета, която "си личи отдалеч"...Впрочем тази новина е повод да се поправи и една масова съвременна грешка- често кметът се споменава и като "градоначалник". Всъщност градоначалникът е директорът на местната полиция.

Интересна тема за размисъл са позволителните, издавани от кметството. Христо Гладичков, например, получава разрешение да претърси керемидите и да поправи канала на къщата си в Хаджи Хасан махала ІІ част. На Димо Колев се позволява да направи дюшеме на ашевата си и да претърси керемидите. Костадин Скидрис, пък, получава позволение да прегради двора на къщата си с дъсчено перде в Кумбру Бахче. Станчо Колев е свободен да направи един дувар в двора на къщата си в махалата Тепе алтъ.

Костадин Мавру може да направи дюшеме и таван на една стая и да измаже "Вънкашни и вътрешни стени на къщата" в Кючук Лаут.
Пожълтелите страници на стария вестник съдържат имена на махали и квартали, които отдавна само историците помнят.
Колко струва да счупиш един градски уличен фенер? Пет лева глоба са присъдени на Андрея Джоров, файтонджия, който имал това неблагополучие.


Как е действала общината в случай, че някоя постройка заплашва да се срути и да пострадат хора? И този въпрос намира отговор в Пловдивски общински вестник от 1891 година. "Пловдивски и градский общинский кмет в сила на пункт 20-й от чл. 88 т.н.... съобщава, че предната стена на гръцкото консулато, находящо се в махалата Пулат І част на града, клоняла на падание и застрашавала с опасност пътующите покрай нея и затова заповядва: Гръцкото консулато да събори предметното здание вътре в три дни. Ако не се съобрази и не направи това в растояние на данний в горний член срок, то общинското управление ще се распореди за събарянето и само и от продажбата на материлите ще се плати на работниците."
Кратко и ясно.