В началото Църквата чествала паметта на всеки от светците в деня на неговата смърт - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже делото им ги обединява в едно, впоследствие бил избран 11 май.
Сборникът на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от XII в., отбелязва в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Така била почитана паметта на Кирил и Методий в православните славянски страни до нашествието на османските турци. През 1851 г. под влияние на църковно-националните борби честването в България било възобновено за първи път в Пловдив.
След Руско-турската освободителна война голяма част от турското население се изселва в османска Турция. От преселението е засегнат и Пловдив, най-големият град във вътрешността на българските земи по това време. Така на мястото на старите турски махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ възниква нова, българска, наречена „Копривщката“, която обхващала днешната крайбрежна градска територия между пешеходния и панаирния мостове. Благодарение на заселилите се в нея копривщенци, клисурци, панагюрци и калоферци, все будни българи, в квартала са построени две от най-забележителните сгради през първите години след Освобождението или през така нареченото „румелийско време“. Християните от Копривщката махала първоначално посещавали катедралния храм „Св. Богородица“, намиращa се на юг от квартала на недалечното Таксимтепе.
Мъжката гимназия „Александър I“ и черквата „Св. св. Кирил и Методий“
Този храм имал твърде обширна енория, така че трудно побирал многобройните си енориаши по време на богослужение. Сред жителите на новата българска махала се зародила идеята за построяване на техен храм.
На 11 май 1881 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жители на квартала - Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен комитет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II - Цар Освободител на България.
Инициативата била посрещната с голямо въодушевление от цялото българско население на румелийската столица, както и от редица други селища в Тракия. Оформило се решение да се издигне не малък енорийски храм, а храм-паметник на освобождението на българския народ.
Година по-късно на същия свят ден, 11 май, е положен основният камък с подобаващо тържество при служението на пловдивския митрополит Панарет и в присъствието на румелийския генерал- губернатор княз Алеко Богориди, на тогавашните директори-министри на областта и на руския генерален консул Кребел. Събраните през 1882 година средства дават възможност да започне строителство по проект и под ръководството на арх. Йосиф Шнитер.
През лятото на 1884 година храмът е готов. Изграден в стила на модерния за времето си руски класицизъм, той напомня с извисените си куполи за големия Исакиевски събор в тогавашната руска столица Санкт Петербург. Външността на стените е оживена от многобройни арки и пиластри с капители в йонийско-коринтски стил, а трите входа от запад, север и юг са подчертани с високи колонни портици, завършващи с триъгълни фронтони.
Олтарната част е оформена с голяма полукръгла апсида, извисена до покрива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната кръстокуполна базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконостасът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура.
Интерес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния художник, иконописец и революционер Георги Данчов - Зографина, който след Освобождението се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Методий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов - Никола Данчов.
През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобождението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.
Източник: Пловдивска света митрополия
Още от категорията
На този ден: Отбелязваме Световен ден за борба с диабета