Ежедневно взимаме и даваме банкноти. Разплащаме се, връщат ни ресто, а все по-често дори не е нужно да ги имаме в брой. Но вгледали ли сте се в изображението на купюра от пет лева? Знаете ли кой е на банкнотата? Името му е Иван Милев, роден в далечната 1897 година на 19 февруари в град Казанлък. Определян за „най-българският“ художник той напуска света на живите едва тридесетгодишен, но многообразните дарби, заложени в гените от майка му, оставят платна, пред които всеки би разпознал корените си и би изпитал умиление.

Още в ранните си детски години Иван Милев изненадва учителите си със самобитните си рисунки. Той се стреми да преобразява всичко край себе си, за да е в хармония с красотата на вътрешния му свят. Но още незавършил образованието си, през есента на 1916 г., е мобилизиран и зачислен като военен художник. През следващата година е изпратен на Северния фронт, където претърпява инцидент с паднала наблизо граната и получава заекване в говора. Демобилизиран е през 1918 година, а на следващата получава свидетелство за зрелост и започва да работи като учител в село Горски извор, за да събере пари за мечтаното следване в Художествената академия. Годините прекарани в малкото селце ще се окажат изключително важни за творчеството на Иван Милев.

През 1920 година той е приет в Държавното училище по художествени изкуства, където през 1925 завършва с отличие Декоративния отдел при проф. Стефан Баджов. През същата година получава Държавна награда за изкуство за творбата си „Крали Марко“. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби, дебютира със сценографски проект, сътрудничи на в. „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист. Творчеството му е свързано с българската самобитност – песни, предания, легенди и обреди.  След завършването си се жени за оперната певица Катя Наумова и година по-късно се ражда дъщеря им Мария. Иван Милев се разболява от инфлуенца /испански грип/ и умира ненавършил тридесет години на 25 януари 1927 г.

За съжаление документалния материал за живота и творчеството на художника е оскъден, а голяма част от картините му мистериозно изчезват. Увлеченията му към прозата и поезията, мнозина определят като безценни документи за духовния живот на твореца. 

Бедността, която съпътства целия му живот, не успява да погуби творческия дух на Иван Милев. История разказва, че дори в крайна нищета, той ревниво е пазил картините си и трудно се е разделял с тях, но нито за миг не е искал да прави компромис с творчеството си. Съвременници споделят следната случка: един от най-богатите търговци на розов цвят дълго време го е преследвал с молба да нарисува съпругата му, а художникът му отвърнал: „Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!“

Живописец, илюстратор, сценограф, определян за основен представител на българския сецисион Иван Милев оставя творчество побрано едва в десет години, но изключително богато на идеи и насоки. Определян за най-оригиналния и значим художник на 20-те години на ХХ век в българското изкуство.   

А сега обърнете  внимание на изображението върху лицевата страна на петлевовата банкнота от емисията 1999 г.

Основен мотив на лицевата страна на банкнотата е портретът на художника. Във фона са вградени детайли от картината „Изкуството и тръненият венец“, декоративни мотиви от други произведения на художника, откъси от личните му писма и монограм от плакат за първата му изложба, състояла се през 1925 г. в София.

На обратната страна на банкнотата са зобразени фрагменти от картините „Жетварка“, „Българска мадона“ и „Змейова сватба“.

Отдолу – характерният артистичен подпис: Иванъ Милевъ//25.

И нека запомним името Иван Милев!