Уикендът е подходящо време да починем и да го съчетаем с обогатяването на знанията си и да гарнираме ежедневието си с нотки от историята. Местата, на които си заслужава всеки един от нас да посети или да се върне отново. Следващите няколко исторически забележителности неминуемо ще ни потопят в енергията и ще ни върнат назад във времето, когато емблематични хора са творили и оставили следи след себе си. Най-добрият ефект от това ще усетим ако надникнем в техните домове. Там, където едни от най-изявените ни творци и общественици са направили първите си стъпки. Стъпки, които най-вероятно са предопределили пътя към великите им дела, на които се възхищаваме и днес. И всичко това на не повече от 50-60 километра от Пловдив.

Национален музей "Васил Левски" – Карлово

Националният музей "Васил Левски" се намира в централната част на град Карлово. Музейният комплекс включва родната къща на Васил Левски, мемориaлния параклис "Всях светих болгарских", Чардаклиевата къща, музейна експозиция и паметник на Гина Кунчева – майката на Левски. Музеят на Васил Левски има многогодишна история. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на Апостола през 1933г и нейното отваряне като музей през 1937г. Къщата е малка едноетажна сграда със зимник, килер и скривалище в приземието и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая с навес. Първоначалният вид на къщата е възстановен благодарение на племенниците на Левски - дъщерите на сестра му Яна.

През 1955г в близост до къщата е изградена зала за документална експозиция. Впоследствие тя се оказва малка и през 1965г е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала. От 1968г до 1992г къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово. От 1993г е самостоятелен музей. На 21 юли 2000г той е обявен за държавен културен институт с национално значение.

Експозицията на музея е събирана повече от 65 години и съхранява вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници от Карлово и от други краища на страната. Тук се пазят почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство и др.

Национален музей "Христо Ботев" - Калофер

Град Калофер се намира на 65 километра от Пловдив, в непосредствена близост до Националния парк "Централен Балкан". Името на града е неделимо свързано с това на Христо Ботев, който е гениален поет, блестящ публицист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение за освобождението на България от османско владичество.

Музеят е един от най-посещаваните музейни обекти в България.Той е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в центъра на град Калофер, в парк "Ботева градина". Той включва няколко обекта – мемориална къща музей, експозиционна зала, паметник на Ботев от 1930г и паметник на Иванка Ботева - майката на поета. Целият ансамбъл е обявен за групов паметник на културата в края на 1998г.

Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, но я нарича "роден" дом, защото тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник "Гайда", в който е публикувано първото му стихотворение "Майце си". Къщата е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война през 1877г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна сградата е възстановена по спомени на Ботевия брат ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци.

Официално къщата е открита като музей на 2 юни 1944г. Мемориалната къща музей представлява едноетажна сграда с голям чардак. В нея е пресъздадена обстановката, в която е израснал Ботев. Оригинални експонати са чекръкът и шевната машина на майка му Иванка.

През 1973г към мемориалната къща музей отваря врати и новата експозиционна зала на музей "Христо Ботев". Тя е напълно обновена през 2008г в чест на 160-ата годишнина от рождението на Ботев. В новата експозиция подробно, с фотоси и снимков материал, е представен жизненият път и делото на Ботев. Тук посетителите могат да видят единствените запазени лични вещи на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му принадлежности. Показана е и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник "Знаме" и първият брой на последния му вестник "Нова България".

Къща музей "Иван Вазов" - Сопот

Богатият фонд, с който разполага къщата музей "Иван Вазов", припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното си и класно образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев.

Изложените ръкописи представят богатото му литературно творчество, създадено през 1876-1877 година, когато е емигрант в Румъния и издава първите си стихосбирки: "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България", и особено от най-благотворния му пловдивски период, когато публикува стихосбирките "Гусла", "Поля и гори" с "Епопея на забравените", повестите "Митрофан и Дормидолски", "Немили-недраги" и "Чичовци", както и разкази. Припомнено е и времето на престоя му в Одеса, отново като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман „Под игото". Знае се, че от 1889 година Иван Вазов се установява в София, където създава списание "Денница", "Драски и шарки", "Пъстър свят", романите "Нова земя" и "Казаларската царица", стихосбирките "Скитнишки песни", "Под нашето небе", "Легенди при Царевец", "Под гръма на победите", "Песни за Македония", "Нови екове", "Юлска китка", "Люлека ми замириса" и "Не ще загине".

Литературните постижения на големия поет оставят в сянка изключителните му заслуги към българския туризъм. Далеч преди 1895 година, когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и още редица други райски кътчета е посещавал и описвал той.

Kъща-музей "Георги Бенковски" - Копривщица

В Копривщица, в родния дом на Гаврил Хлътев, познат на българите като Георги Бенковски, предводителят на легендарната хвърковата чета, е уреден скромен музей, посветен на революционера. Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831г. Там се пази един от уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците.

Къщата се намира на едноименната улица, а над нея през 1976г е построен паметник на великия български революционер. Стръмни стълби водят до паметника, който се извисява над целия град и открива прекрасна панорама към Копривщица.

Къща-музей "Любен Каравелов" - Копривщица

Родният дом на Любен и Петко Каравелови. В големия сенчест двор са разположени три сгради - зимна и лятна къщи и стопанска постройка. В зимната къща, построена в 1810г, са представени предмети, снимки и документи, разкриващи живота и дейността на големия български писател и революционер Любен Каравелов.

Стопанската сграда е от 1820г и в нея е експонирана печатарската машина, на която са печатани първите революционни вестници "Свобода" и "Независимост". След Освобождението на нея е отпечатана първата българска конституция. Лятната къща е построена по-късно през 1835г и в нея е представен живота на бележития политик Петко Каравелов.

Къща-музей "Райна Княгиня" - Панагюрище

Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е къщата-музей на Райна Футекова - главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 - деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива три нови знамена - копия на оригиналното, от които са запазени две - в родната й къща в Панагюрище и във Военноисторическия музей в София.

Използвани са материали от сайта opoznai.bg