В театралните среди има така нареченото „четене на маса“, при което актьорите се запознават с пиесата и ролите си. Обсъждат и надграждат образи, често дори влизат в спорове. На маса спорим и за политика, спорт и най-различни теми свързани с житието и битието ни. Така се роди, на маса, и въпросът за това кой е всъщност Фредерик Жолио – Кюри. Често чувам името му на спирката на метрото, която носи неговото име. После мотрисата бързо отпрашва към следващата и така всеки път. Но в главата ми остава въпросът: кой е той? И така ден след ден. И улица носи неговото име. В квартал „Изток“ е. Има и училище. Само в часовете по химия бях чувала за него, но спомените вече са твърде бледи. Реших отново да се върна в детството и да проявя хлапашкото си любопитство към света, за да науча нещо повече за името, което виси на табелата.

На бял свят се е появил в далечната 1900 година. Роден е в Париж, където завършва Висшето училище по физика и химия. През 1925 година става асистент на Мария Кюри, която е пионер в областта на радиологията и е носител на две Нобелови награди, а по-късно се жени за дъщеря ѝ Ирен Кюри. Приема тяхната фамилия от уважение към знаменития научен род. Колко ли мъже биха го направили в наше време? Но това не е толкова важно в момента. В Парижкия университет Фредерик Жолио – Кюри работи съвместно с жена си по изследването структурата на атома. По-късно техните опити ще доведат до откриването на неутрона, а през 1935 двамата са наградени с Нобелова награда за химия. През 1937 г. той е назначен за професор по ядрена химия в Колеж дьо Франс и директор на лабораторията по атомен синтез към Националния фонд за научни изследвания, а през 1948 г. участва в строителството на първия атомен реактор във Франция. Фредерик Жолио – Кюри е член на Френската академия на науките. Произведен е в Кавалер на Почетния легион.

Споровете за значимостта на този учен ще оставим на разбирачите. Нека министри и политици продължават да размишляват какъв и колко добър е той. И докато те стигнат до някакво категорично становище, името на Фредерик Жолио – Кюри ще продължава да бъде изписано на табела в кв. „Изток“. В часовете по химия не внимавах, пък и да внимавах пак нищо не разбирах. Години по-късно отново се сблъсквам с това име и то благодарение на гласа, който ми съобщава, че следващата спирка е „Жулио – Кюри“, а спорът на масата ме накара да се върна назад в часовете по химия, от които беше останало само името!

Стремежът към познание е вечен! Философи твърдят, че познанието носи само тъга! Вероятно за много хора името на Жулио – Кюри ще остане просто название на улица. Но нека все пак дадем дължимото на хора, които са посветили живота си на науката и са оставили значима следа. Сега отново можем да продължим към следващата спирка…