„Имам тениска с Че, но не знам защо“. Така вероятно ще отговорят хилядите туристи, които, пристигайки в Хавана, първата им работа е да се сдобият с фланелка с образа на прочутия революционер. Образът му е навсякъде – от огромния му релеф на „Площада на революцията“ до оградата на къщата в най-забутания квартал в кубинската столица. Хавана - градът, който танцува денонощно, обвит в миризмата на пури, ром, море и отработени автомобилни газове.  

Някогашната блестяща столица на Карибите след 50 години комунизъм прилича на красавица, поразена от проказа. Фасадите на испанските дворци от двете страни на Ел Прадо и по Малекон се рушат, като от някои вече са останали само руини. Живеещите под наем в по-запазените пък вкарват соцлукс под формата на остъклени балкони, простори с висящо пране, прегради от различни подръчни материали. Въпреки всичко Хавана Виеха /Старата Хавана/ продължава да е място, в което можеш да откриеш сградите - шедьоври, останали от испанските колонизатори, хотелите в които са отсядали както Чърчил,  Синатра, писателят Греъм Грийн, актьорите Марлон Брандо и  Ава Граднър, така и босовете на Коза Ностра  Лъки Лучано, Виктор Дженовезе и Франк Костело, заедно с митичния съветник на мафията Майер Лански. В съседство с резиденциите в кварталите Ведадо и Мирамар обаче са изникнали къщички от модела „направи си сам“, които лесно могат да бъдат объркани с някои от образците на архитектурата в „Столипиново“. 

Автопаркът в Куба също е като декор за стар филм. По улиците се движат шевролети, буици, кадилаци, ролсове и фордове като най-новите от тях са излезли от заводите в Америка през 50-те години. По пътищата могат да се видят също така десетки лади  и москвичи на преклонната  възраст от 30-40 години. Общото между всички автомобили са цветовете – ярки и наситени – в пълен унисон  с настроението, което Хавана оставя у чужденците, които за първи път стъпват там. Автостопът в града е начин на придвижване не само за туристите, но и за местните жители. Достатъчно е да вдигнеш ръка и пред теб заковава автомобил, като шофьорът прави оферта за цената в зависимост от точката, до която искаш да стигнеш. Тя е различна за чужденците и туристите, тъй като чужденците плащат в конвертируемите „кукове“  /1 CUC = 1 EURO/, а местните в националното песо, което е центове. Всъщност в Хавана всеки шофьор заработва и като такси. Интересен е въпросът как въпреки американското ембарго, продължило повече от половин век, шофьорите успяват да поддържат в движение колите, при положение,  че някои от тях  ще навършат век скоро. Някои от собствениците признават, че под капаците им отдавна има мотори на други автомобили, а други пък обясняват, че старите коли са вечни. Така или иначе трябва да отдадем заслуженото на кубинските автомонтьори. 

Един от последните резервати на социализма е мястото, което би отрезвило доста от българите, които говорят с носталгия за „времето на Бай Тошо“. Защото те очевидно са забравили празните рафтове на магазините, месарниците, в които няма месо,  опашките, черната борса, липсата на връзка с останалия свят. Но в Хавана тези неща са си обичайна част от пейзажа. Заедно с всички останали атрибути на строя – култ към личността на Кастро, пропаганди лозунги, полиция - тайна и явна, и пр. Месечната заплата в Куба е 20 - 30 евро, като парите, естествено, не стигат за нищо. Въпреки това ситуацията е по-добра в сравнение със „Специалния период“ – така кубинците наричат най-гладните години в новата история на страната, когато Съветският съюз спира дотациите за островната държава, износът също е сведен до минимум както заради американското ембарго, така и заради разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ  /СИВ/. Ефектът е опустошителен за Куба. 

Генералната промяна е въпрос на време. По прясно асфалтираният Ел Прадо преди дни премина кортежът на американския президент Обама, а седмица по-късно стотици хиляди се събраха на стадиона „Сюидад Депортиво“ за концерта на легендарните „Ролинг Стоунс“, чиито песни са били забранени в Куба още през 60-те.  Само допреди няколко години дори мисълта за подобни посещения би била ерес. Засега сближаването между Куба и САЩ  е на дипломатическо ниво, но очевидно процесът е необратим.  „Най-накрая времената се променят! Това е вярно, нали?“ попита на испански Мик Джагър, а стадионът буквално изригна. 

Да, времената наистина се променят. Въпросът, който вълнува кубинците обаче е какво ще стане след промяната, тогава, когато ембаргото падне. Повечето от тях наивно вярват, че могат да запазят относителното спокойствие, в което живеят, да не бъдат поробени от големите корпорации, да могат да пътуват и притежават част от екстрите на съвременната цивилизация. Един от парадоксите в Хавана е, че голяма част от младите хора притежават модерни смарт телефони, но платен /и изключително слаб/  wi-fi има само на няколко места в столицата и в хотелите. В същото време продължават да посещават местните магьосници - сантеро, които им правят пречистващи ритуали, прилагайки вуду магии, донесени преди векове от Африка. 

Безболезненият преход към пазарна икономика обаче е малко вероятен вариант. Всъщност много от първите признаци на разочароващия български преход вече са налице – спекулата, черната борса, корупцията, престъпността. А смяната на системата на управление дори не е започнала. 

Междувременно в Хавана е „безкраен празник“. Музиката е навсякъде, танцът е начин на живот.  Грациозните походки на кубинките имат почти хипнотизиращ ефект, а мъжете предлагат всичко – от такси до брак. Бетонната дига на „Малекон“ денонощно е окупирана от младежи, които се целуват,  без да чуват клаксоните на  кабриолетите, които  минават с рев по булеварда. Барманите в любимата на Хемингуей „Ла Флоридита“ бъркат хиляди дайкирита на ден, а пред храма на мохитото „Ла Бодегита“  винаги има жадна тълпа.    

Да, в Хавана няма магазини и молове, но още в първите дни там ще разберете, че една фланелка с принт на Че Гевара, сламена шапка  и усмивка са задължителните и напълно достатъчни условия за едно чудесно приключение. Освен това Куба е една от малкото държави от другата страна на земното кълбо, където почти всеки знае къде е България и може да изброи имената на поне трима известни българи. Невероятно, но факт! 

Вижте противоречивата Хавана в снимки!

Уникалните фасади на колониалните сгради буквално се разпадат

Националният театър обаче е запазил блясъка си

 Контрасти!

Соцподобрения на ефектните фасади!

 Католическата църква се грижи добре за имотите си

 ....за разлика от държавата

В Хавана могат да се видят изключително запазени модели на "Форд Тъндърбърд" , "Шевролет" и "Кадилак"

 

...а също така и на руската  класика "Москвич" 

Проблемът е, че голяма част от автомобилите нямат климатици, но техническата мисъл на кубинците е намерила решение 

Мотор с кош също е решение за придвижване

 

В "смесения" магазин има само олио и ориз

 

Затова пък плодовете са в изобилие

Кубинки в национални носии са атракция за туристите

Опашка за карти за интернет

 Аптека в Хавана - уникален дизайн, но лекарства няма

Символът на революцията - Ернесто Че Гевара е абсолютно навсякъде

 

 

Обичайна гледка в парка - сантеро носят кокошки за жертвоприношение. Вуду магията е жива

Историческото посещение на американския президент Барак Обама приключи оптимистично. Кубинците се надяват ембаргото, продължило 50 години, скоро да падне. 

Няколко дни преди официалната визита по стар социалистически обичай улиците се асфалтират, а фасадите се оправят

Сламените шапки са запазена марка на хаванците

Дайкирито в любимата на Хемингуей "Флоридита" също е вариант за спасение от жегите 

В Куба няма официална сиеста, но пък и никой не се преработва

Нощна Хавана

Кубинките, които навършват 15 години, задължително  си правят снимки като принцеси, а цялата рода празнува като на български абитуриентски бал

 

Времената се променят , нали?, попита Мик Джагър и 1 300 000 души изригнаха

Карибските вълни мият прашния "Малекон" 

Парашкева Иванова, TNS.bg