Пловдивчани се гордеят с античното наследство, със своя „Старинен Пловдив”, но най-чаровното място за тях несъмнено е Главната улица. Пловдивчани я наименуват „Княз Александър I” в памет на българския владетел, под чийто скиптър се осъществява Съединението. През 1977 година Главната е превъната изцяло в пешеходна зона – административен, търговски и културен център и средище за контакти на пловдивчани. Тя се ражда по идея на архитект Йосиф Шнитер в първия градоустройствен план на Пловдив. Като всяко ново, тя е пълно отрицание на старото. Създадена е след десетилетия борба с частния интерес на собствениците, които воюват за всяко кьоше и квадратен метър от своя имот. Затова и ширината й е почти  двойно по-малка от идеята в плана.

  

Всъщност е създадена през първите десетилетия на ХХ век от творческия гений на дузина европейски архитекти – Йосиф Шнитер, Хенри Майер, професор Мариано Пернигони, Димитри Андроникос; младите български архитекти Вълко Вълкович, Стойко Стойков, Михаил Ненков, Пенчо Койчев, Никола Нешов, Камен Петков, Христо Пеев. Те проектират своите сгради и ги подреждат като на картинка. В стилово отношение е една странна смесица от неокласицизъм, необарок, сецесион. Всеки архитект създава своята сграда, за да се получи един уникален ансамбъл.

  

Повече от сто години тук е сърцето и душата на Пловдив. Менят се времената, някои хотели и обществени сгради сменят имената си по няколко пъти. Но както в спомените от старите картички, така и до днес Главната е любимо място за пловдивчани.