Връх Шипка е традиционно място за събиране на 3 март. Но трети март щеше да е просто дата от календара, а Сан Стефано - анонимно селище, ако не беше горещият и критичен август на 1877 година, в който българското опълчение спасява изхода на войната.

При разработване на планове за войната от 1877-1878 руското командване въобще не включва в плановете си участието на българи. Настояването на българската емиграция (или заможната част от бизнеса, както може да се нарече сега) среща досадните погледи на руските военни и дипломати. Те считат една подобно упражнение за абсолютно излишно, тъй като необучени войници могат да им бъдат само в тежест.

Все пак ораторските (или пък финансовите) аргументи на българските първенци, които желаят българският народ да вземе участие в освобождението си, надделяват. Някъде там горе се дава съгласие да бъде създадена военна част, наречена опълчение. Като за издръжката ѝ грижа има Кишенвското българско общество. Тъй като щабът на руската армия не е разчитал на опълченците, те са въоръжени с френски пушки Шаспо, които са по-старо поколение на фона на актуалното за годините на войната оръжие. Пушките са закупени, тъй като са много евтини – Германия ги „изчиства“ като трофейни след победата във войната с Франция.

Първоначалните задачи на опълченците са чисто тилови. От тях се очаквало да охраняват обоза (храната) на войската, за реално участие в бойни действия в самото начало и дума не става. За първи път опълченците се включват ефективно в битката при Стара Загора. Увлечен от своя победоносен ход, Гурко започва да допуска множество стратегически грешки. Една от тях е превземането на Стара  Загора, без да има сериозни подкрепления и предвид на факта, че срещу него се изправя огромната, отлично обучена и добре въоръжена армия на Сюлейман паша. Руските войски са притиснати от 4-кратно по-многобройния враг, а разбиването на отряда на Гурко в открито поле би означавало край на войната, защото тогава няма да има никакви пречки пред Сюлейман паша по пътя към Плевен, където тече неуспешната към този момент обсада. Критичността на ситуацията и нуждата някой да задържи настъпващите табори, принуждава командването да реши да използва и опълченците. В своето бойно кръщение българите доказват, че към този момент те са най-мотивираната войскова част на планетата. Въпреки по-лошото си оръжие и многократно по-големия враг, опълченците проявяват невъзможен героизъм и успяват да прикрият отстъплението на руските войски към старопланинските проходи, като по този начин дават глътка въздух на генералитета.

Тук руското командване прави втора сериозна грешка. След няколко маневри на османските  части, генерал Радецки е оставен с впечатлението, че Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Хаинбоаз. Поради това там са струпани основните части на руските войски. А на Шипка – тъй като се е смятало, че там вероятността за пробив е малка, е изпратена най-слабата според командването войскова част – българското опълчение с два руски полка – Орловски и Брянски. Командир на позицията е не особено уважаваният към онзи момент Николай Столетов. За разлика от своите командири, обаче интелигентният генерал и превъзходен математик разчита правилно действията на Сюлейман паша и разбира, че ударът ще бъде именно тук – където са неговите момчета. Поради това тревожно алармира

Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.

Ударът идва, преди да дойде помощ и Столетов и неговите момчета се нагърбват да водят може би най-важната битка в цялата война. И успяват.

Българските опълченци прекрасно разбират, че ако не успеят да спрат напиращите пълчища предстои съединяване на Сюлейман паша и Осман паша, което пък означава крах на руската армия във войната. И знаейки какво губят българите, подкрепяни от руските си бойни другари, проявяват чудеса от храброст срещу армията, която е успяла да потуши черногорското въстание в непристъпните планини на адриатика.

Критичните ситуации следват една след друга, а като за капак лошото оръжие, с което са въоръжени опълченците, също „помага“ на таборите на Сюлейман паша. Старите „Шаспо“ загряват по-бързо и започват да плюят „куршумите“ току пред краката на защитниците. А картонените патрони се предават пред дъждовете. Тук на помощ идва природата и опълченците започват да мятат „камъни и дърве“ и „трупове мъртви“ в отчаяния си опит да спрат настъплението. Историята, а и прекрасното стихотворение на Вазов посочват като спасителната глътка въздух „изведнъж Радецки пристигна с гръм“. Но преди да дойдат прословутите 150 човека по двама на кон (да се чуди човек защо не са били 150 човека на 150 коня ...) в помощ на защитниците на шипченската позиция се включват доброволци от Габрово, които също ясно съзнават какво ще стане ако Сюлейман паша пробие рехавата отбрана на прохода.

В крайна сметка, макар и със закъснение, помощта от Радецки пристига и успява да помогне на Столетов и неговите герои да стабилизират Шипка.

Така въпреки последователните грешки в стратегията на руския щаб, българското опълчение се явява „скрития коз“ и макар и нежелано в началото то неспособно, на два пъти спасяват руската армия от поражение и дават своя изключително ценен дял в победата.

 

Горещият август е повод да се качим там горе, на хладната Шипка и да се преклоним пред знайните и незнайни, които изписаха името си с кървави букви в българската и световната история.

В периода на т.нар. „хибридна война“, която всеки ден засажда и отглежда ниско самочувствие с високо качество на остроумие, е добре да си припомним думите на Вазов

                        ...

Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.  

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.