Централна железопътна гара в Пловдив е открита преди Освобождението през 1870 г.

На 6 юни 1873 г. е открита първата сграда на гарата, заедно с официалното откриване на основния участък от жп линията (железницата на барон Хирш), който е част от линията Цариград – Белово (1870-1974).

Пловдив е един от пунктовете на тържествата и за случая пристига делегация начело с великия везир Мехмед Ружди Шарвани-Заде. В нея е включен и Мидхад паша, по онова време министър на правосъдието. Първи началник на гарата е французинът Анри Батюст.

В началото е наричана „Станцията“ и се е намирала на стотина метра източно от сградата на сегашната гара и на два километра южно от града. До нея е изградена голямата спиртна фабрика на швейцареца Кристиан Август Бомонти.

След години коларският път, който я свързва с града, се превръща в една от най-красивите улици, наречена „Станционна“, с жилищни сгради на европейските дипломати, архитекти и техници.

В навечерието на Априлското въстание, гарата е известна и с малката „комитетска“ стая, където с влака са пристигали водачите на подготвяното въстание Панайот Волов, Захари Стоянов, Георги Икономов и др.

През април 1892 г. за откриването на Първото българско земеделско-промишлено изложение, Пловдив има проект за трамвайна линия, 9 години преди да бъдат пуснати трамвай в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.

През 1905 г. започва строителството на нова сграда на гарата, по проект на италианския архитект професор Мариано Пернигони и е построена за 3 години. Откриването на сградата, изградена в бароков стил, става на 30.11.1908 г. Тя е запазена до днес. Конструкцията е носеща с тухлени стени. Тухлите са дарени от тухларната на пловдивския индустриалец Павел Калпакчиев.

На 26 септември 1908 г. цар Фердинанд пристига в града във връзка с обявената Независимост на България и е посрещнат на още неоткритата гара. В тази връзка една от залите е наречена Царската чакалня. На Централна гара Пловдив тогава има общо 11 коловоза – 5 челни и 6 обикновени. Приемната сграда на гарата е проектирана по принципа на симетрията, с три ризалита и с барокова, богато орнаментирана фасада. Тя е паметник на културата. Подовите конструкции са „пруски свод“. Северната фасада е главна фасада към предгаровия площад. Пред южната фасада на перона на първи коловоз е изграден навес, вероятно непосредствено след изграждането на приемното здание на гарата. Навесът е със съхранена оригинална носеща конструкция, но с подменено покривно покритие.

През ноември 1920 г. по време на честването на 50-я си творчески юбилей поетът Иван Вазов е посрещнат на централна гара. Той става почетен гражданин на Пловдив, а ул. „Станционна“, която води до гарата, от този момент е „Иван Вазов“.

Любопитна история се случва на гарата през есента на 1932 г. По перона потропва токчета легендарната холивудска актриса – божествената Грета Гарбо. По разказа на кондукторката от „Ориент-експрес“ Стела Янева звездата прави кратка разходка на гарата в Пловдив на път за Истанбул с „Ориент-експрес“. Тя е запален киноман и в едно от купетата „лукс класа“ разпознава Грета Гарбо, която е сама в него. Тя пита кондукторката къде на българска територия спира влака и Стела отговаря София и Пловдив. Гарбо отказва да слезе в столицата да не я разпознаят множеството от хора и прави това в Пловдив. Поразхожда се из перона, отпива няколко глътки вода от чешмичката и когато се запътва към вагона си, продавач на цветя й дава в ръцете букет хризантеми. С изразителен жест Гарбо му показва, че няма български пари, но той й ги дава безплатно. Актрисата се поклонява леко в знак на благодарност и се качва във влака.

 „Видях тази сцена през прозореца на служебния вагон“ казва кондукторката. Спомените на жената съвпадат с написаното в биографичния роман на киноактрисата.

На 30 август 1984 г. в 17.29 ч. на гарата е извършен терористичен акт – взривена е бомба в чакалнята. На място загива 50-годишна жена от Кърджали и са ранени 42-ма души. Взривното устройство е поставено до кошче за отпадъци в дъното на чакалнята, при обществените телефони. Бомбата разрушава металния покрив и някои стени на чакалнята. На мястото на взрива е поставена скромна възпоменателна плоча.

През 2015 г. започва цялостната реконструкция на сградата и предгаровото пространство. Обновяването на постройката, е направено максимално внимателно и с уважение към оригиналния вид от проекта на арх. Мариано Пернигони. Възстановен в оригинален вид е навесът на първи перон. Царската чакалня е реставрирана.

През 2018 г. реставрацията на Централна гара е отличено със „специална награда“ на изданието на конкурса „Сграда на годината“. Отличеният архитект е Любомир Петров.

Днес Централна гара Пловдив има общо 17 коловоза – 6 челни и 11 обикновени.

Из “Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев