На 5 септември 1944, когато изходът от войната вече е ясен,  СССР обявява война на България. Така, въпреки че носи ореола на освободител, само за 30 години Русия/СССР на два пъти започва война срещу родината ни. 

Правителството на Константин Муравиев се намира в тежка ситуация. В тези условия, на 09.09.1944 след преврат законното правителство е свалено и властта се поема от марионетното правителство на Отечествения фронт. Следващите седмици са черни за страната. Буквално хиляди хора изчезват и никога не се връщат – избити без съд и присъда. Близките им години наред се опитват да узнаят къде почиват костите им, за да могат да запалят свещ и да поплачат там. Вилнеещите банди, слезли от планината започват да обикалят домовете на наплашените българи и да се саморазправят с тези, които мразят и да грабят, каквото им попадне. 

В условията на този терор, в България се организира т.нар. „Народен съд“. Официалната му цел е да накаже виновниците за влизането на България във войната. Реално обаче се превръща в един фарс, гавра с правото, в резултат от която „в името на царя“ и без никаква война са „осъдени“ хиляди невинни. 

И докато в Нюрнбергския процес подведените под отговорност са 24, а осъдителните присъди са общо 19, включително 12 смъртни, нашия „Народен“ съд е чувствително по-мащабен. Осъдителните присъди са 9155, като смъртните присъди са  2730. Разликата в между броя на осъдените от държавата, започнала войната и у нас, които не сме дали и една пушка на Хитлер е фрапираща. Фарсът има потресаващи резултати: осъдени на смърт са тримата регенти; 22 министри, 8 царски съветници; 67 депутати; 47 висши офицери (генерали и полковници). Накратко казано, смазан е цветът на нацията. 

Репресиите продължават и следващите години. Хиляди хора губят живота или здравето си по концлагерите, където са поставени в ужасни условия. Репресираните са различни категории от интелигентни и образовани учени на световно равнище, през министри и депутати, военни проливали своята и чуждата кръв в името на България до обикновени хора, които просто не са искали да се разделят със земята си, спечелена с кървава пот. Сред репресиите на комунистическата власт има и доста забравени моменти. Например жестоката саморазправа с активистите на Дружба „Родина“, които развиват благородна възрожденска и просветителска дейност по интеграция на българите мюсюлмани като неделима и равноправна част от нашия народ; като кървавото потушаване на бунта на тютюневите работници от Пловдив, през 1953 и т.н. Заслужава да се отбележи и, че жертви на комунистическия режим стават много хора, които са убедени комунисти – идеалисти. 

След промените жертвите на червения терор са реабилитирани от съдебните власти, но никой не може да спре кошмарите от преживените ужаси, които съпътстват репресираните и близките им до края на живота им. Още по-ужасното е, че днес има хора, които издигат глас не просто на симпатия, а на откровена агитация към репресивния режим.

Истината е, че тази историческа „супа“ не може и не бива да се „претопля“. Обществото има нужда да проведе окончателна дискусия, хората да си простят едни на други – да започнем на чисто и да изградим държавата такава, каквато е в мечтите ни. Каквато е била в мечтите, както на тези, които са били опозиция преди 09.09.1944, така и тези, чиято памет почитаме днес.

 В такъв момент можем да си припомним думите на един човек, който иначе е диктатор. Когато след края на гражданската война в Испания питат победителя Франсиско Франко какво ще бъде отношението към тленните останки на загиналите му врагове, той заявява, че ще бъдат погребани като герои, защото всички те са умрели за една по-добра родина.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg