На днешния ден, преди 122 години е роден Дончо Колев Данев, останал известен в историята като Дан Колов. Великият спортист е роден в севлиевското село Сенник (което е родно място и на генерал Михо Михов). Рано останал сирак, той започва да се прехранва като овчар, а впоследствие, едвам прехвърлил 20 години отива на гурбет в Будапеща, а след това и в САЩ. За да се издържа работи всякаква работа. Първите му посещения на ринга са в турнирите, организирани измежду работниците. Тук започват и победите, които са неотлъчно до него до края на спортния му живот.

През следващите години Дан Колов е истински валяк за своите противници. От над 1500 срещи губи само 72, което прави над 95% успеваемост. В краката на скромния като човек спортен великан падат буквално всички претенденти за герои. Бойните изкуства от Африка, Далечния изток, от САЩ и други точки на света са рехава преграда пред духа и уменията на българина.

Имената на величията, които са сломени от него, са толкова много, че ако започнем да ги изброяваме, публикацията би се превърнала в един дълъг списък от загубили. Ще споменем обаче една битка, за която знаем от човек, който я е гледал лично. Големият шампион на Африка Риджи Сики идва в София, за да детронира българина. В един момент, в хода на битката, Дан Колов бива приклещен в специалитета на Сики – смъртоносна хватка, заради която много велики борци са губили титлите си, полумъртви от безмилостния захват. Българският борец обаче е много по-силен от всички, с които шампионът от Абисиния се е срещал. За радост на смразената от безмилостния захват публика титаничната физическа сила на Дан Колов и уменията му го измъкват и той буквално пречупва Риджи Сики за радост на всички българи, напълнили стадион „Юнак“, за да го гледат.

Човекът, който разказа тази история преди 15 години все още беше вдъхновен от силата на Колов и ентусиазма, завладял всички зрители.

Успехите на Дан Колов го правят милионер, но богатството не го изкушава. Той раздава всичките си милиони за благотворителност.

Скромността на големия шампион най-добре може се опише от репликата му, когато се връща в родното си село. Той отказва да се качи на файтона с думите „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“.

През целия си професионален живот той многократно е убеждаван да се бори под чуждо знаме, на които отговаря кратко и съдържателно „Дан Колов е българин!“.

Победите на българина му донасят несметно богатство Неговото око, обаче, не е лакомо за злато. Всички пари, които е спечелил, той дава за благотворителност, подпомагайки много бедни семейства, студенти и т.н.

В последните години Дан Колов се разболява от туберколоза, но дори и тежко болен не се скрива. Въпреки че е в лошо здравословно състояние, през последната година от живота си, приема предизвикателството да се бори с много по-младия от него световен шампион Ал Парейра. Великият борец успява да изкове и тази победа.

Дан Колов угасва в родното си село. Погребан е в двора на църквата, срещу планината – Балкан срещу Балкан. И до ден днешен остават съмненията, че може би е тровен и заразен. През годините са правени много явни и подли опити за негово сломяване, като неговото заразяване с коварната болест по време на престоя му във Франция е много вероятно да има такъв произход.

Днес, 75 години след неговата смърт, неговата скромност, щедрост и любов към ближния продължават да са ярък пример за това какво означава какво означава да си човек с главно „Ч“.

Дан Колов е пример и за това както означава да бъдеш истински българин. Запитан защо не се блазни от парите, които му дават, за да се откаже от българския си паспорт, той заявява „чувствам се силен, защото съм българин!“

TNS.bg