Днешната дата е рождена на една от най-емблематичните фигури от Възраждането и борбите за национално освобождение.

На 02 април 1821 в будния подбалкански град Котел е роден Съби Стойков Попович, останал в българската история като Георги Раковски.

Израснал в заможно за времето си семейство, от малък той е закърмен в любов към България и в желание към нейното освобождение. Негов вуйчо е кап. Георги Мамарчев – един от организаторите на Велчовата Завера.

Раковски получава блестящо за времето си образование в Цариград, където започва да се занимава активно с революционна дейност: основател на Македонското дружество, борещо се за освобождение от османска власт. Тук той се среща и с дейците за църковна независимост Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Сава Доброплодни.

През 1841 година се установява в Браила, където е един от инициаторите на Втория браилски бунт, чиято цело е прехвърляне на хора и оръжие през Дунав. За съжаление е разкрит от властите във Влашко и жестоко смазан.

В началото на Кримската война той организира в Свищов тайно общество, поставило си за цел събиране на пари, както и предаване на информация за османските войски на руското командване. Обществото приема като знаме на бъдещата българска държава трикольора – бяло, зелено, червено. Самият Раковски, който за осъществяване на тази цел е в турския щаб, е разкрит и арестуван, но успява да избяга, след което организира чета в Източна Стара планина. Търсейки начин за постигане на цета на живота си – свободна България, той се отзовава и в Сърбия, където помага за организация на българска военна част – Първата българска легия, която води битки с турските войски. След нормализацията на отношенията между Сърбия и Османската империя, сърбите нямат нужда от българите и подигравайки се с техния ентусиазъм, разпускат легията.

През следващите години неуморният българин развива интензивна дейност, включително дипломатическа, която да популяризира Българския въпрос и да спечели симпатиите на Европа и света.

Идеологът на българското освобождение издъхва през 1967 година от туберколоза.

Освен революционер, Раковски е писател, историк и общественик. Той е издател на множество вестници, автор на поемата Горски пътник, на Привременния закон за народните горски чети. Негово дело е и планът за освобождението на България, както и исторически етнографски изследвания, имащи своята научна стойност и днес, 150 години по-късно.

Заслужава да се отбележи, че макар и в комуникация с много хора и правителства, Раковски никога не става поклонник на чужда държава или идеология. За него винаги и над-всичко е Родината му и мечтата за нейното освобождение. В тази връзка, когато Русия започва кампания за преселване на българи в Русия, той съчинява и издава анонимно брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите. В текста той разкрива истинските опасности отправя остра критика към руската политика, която е в ущърб на българските интереси. Ударът върху вероломната политика на Руската империя е толкова болезнен, че руските кръгове във Влашко полагат огромно усилия да изкупят целия тираж, който след това е унищожен.

Георги Раковски, както е останал в паметта на народа е учен, революционер и идеолог от най-голяма величина. Всички постижения в българското революционно-освободително движение се дължат до голяма степен на неговия неуморен дух, безгранична любов към България и огромното количество работа, която е свършил през краткия си, но огнен живот. 

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TNS.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TNS.bg