През 2020 г. се навършват 140 години от откриването на карловската болница и 175 години от рождението на нейния патрон д-р Киро Попов, разказват от Историческия музей в града.

Д-р Киро Попов е роден в Калофер през 1845 г. в семейството на свещеника Димитър Малинков. Той е по-малкия брат на Стоил Попов, съратник на Георги Раковски по време на Първата българска легия. Ученик е на Ботьо Петков в класното училище в родния си град.

През 1861 г. заминава за Цариград при брат си Стоил, за да довърши средното си образование. По молба на цариградската българска община князът на Влашко и Молдова Александър Йоан I Куза отпуска стипендии за няколко млади българи за следване в медицинското училище в Букурещ. Едно от тези българчета е и Киро Попов и от 1864 г. до 1870 г. учи в медицинското училище в Букурещ. В този град той се запознава с Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други представители на радикално настроената българска емиграция.

Обучението е по френски програми. Киро Попов завършва медицинското си образование и получава диплом на „лицензиант“ по медицина и хирургия. За кратко време е в Русе при брат си Стоил Попов, който от 1865 г. е редактор на официалния вилаетски вестник „Дунав“. Търновци му предлагат да остане на служба в техния град, но Киро Попов се настанява в Карлово, близо до родното си място.

За да получи право на практика, той държи през 1872 г. в Шумен изпит пред комисия от турски военни лекари установения от закона изпит за правоспособност, като за изпита и получаване на документите плаща такса от 750 гроша. С пристигането си в Карлово е назначен за градски лекар с месечна заплата от 7 турски лири. По-голямата част от практиката му е по системата на „абонация“ -нещо като здравна застраховка, при която семействата заплащат на лекаря годишна вноска и в замяна получават при нужда лекарска помощ.

Д-р Киро Попов открива в Карлово първата аптека. Първо тя е в къщата на тъста му Райно Попович, а после в дюкян на видно място в града. Брат му Константин Попов, по-късно Врачански митрополит, който завършва католическата духовна семинария „Св. Атанасий“ в Рим, помага на брат си в аптеката. Константин Попов е знаел латински, което му позволява бързо да се запознае с номенклатурата на лекарствата. Владеел е и френски език и ползва френската фармакопея, по която е учил и д-р Киро Попов в Букурещ. Лекарят е бил обичан от карловското население и от българите и от бедните турци. Той лекува бедните безплатно без разлика на вяра и народност и често им дава безплатни лекарства.

Двамата братя са едни от най-верните съратници на Васил Левски в родния му град. В дома на К. Попов и съпругата му Елисавета Райнова Апостолът винаги намира добър прием и сигурно убежище. През декември 1872 г. при последното си идване в Карлово, В. Левски се среща с двамата братя в къщата на Р. Попович. Те се опитват да го разубедят да не ходи в Ловеч, където след залавянето на Димитър Общи положението е много опасно. Левски изтъква съображения от организационно естество, които го задължават да отиде в Ловеч.

В Карлово д-р Киро Попов се жени за Елисавета Попова, дъщерята на видния възрожденски просветител Райно Попович. Техният син Д. Киров е дългогодишен председател на Българския лекарски, синът му проф. д-р Ив. Киров е дългогодишен завеждащ Инфекциозна клиника при ВМИ-София.

По време на Страшното в Карлово през 1877 г. д-р Киро Попов заедно с видни карловски граждани е откаран под конвой в Пловдив. Пловдивските лекари д-р Рашко Петров и д-р Михаил Владос полагат големи усилия да го спасят, но не успяват. На 24 септември на главната улица, недалеч от моста на река Марица д-р К. Попов е обесен. Цял ден трупът му висял за назидание с „имяма“ смъртната присъда на гърдите му.

Името му заедно с имената на други избити е изписано върху пиедестала на паметника на Апостола. Карловци помнят и тачат паметта на достойните родолюбци и затова днес болницата в Карлово носи неговото име.

Източник: Исторически музей Карлово