Царица Елеонора, коронованият ангел. Знаем ли нещо за нея?

Когато се гмурнем в миналото, неусетно отдаваме повече внимание и уважение на мъжете. А в историята, включително в българската, има жени, чиято сила, доблест и интелект са имали не по-малък принос към народа ни.

Една от тези личности е именно българската царица Елеонора.

През 1893 г. българският (тогава) княз Фердинанд се жени за италианската принцеса Мария-Луиза. Тя ражда четири деца: бъдещият цар Борис III Обединител, принц Кирил, княгините Евдокия и Надежда. През 1899 г., малко след раждането на княгиня Надежда, тя почива. Погребана е в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив. Последните ѝ думи към Фердинанд, изписани и на нейния саркофаг, са „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.

Овдовелият монарх се жени отново през 1908 г., а негова втора съпруга става немската принцеса Елеонора. Интересно е да се отбележи, че няколко месеца след брака им България обявява независимост, става царство, Фердинанд е първият български цар на Третата българска държава, а Елеонора – първата царица.

Между царя и втората му жена няма голяма близост, но тя се посвещава на българския народ. Осиротелите деца на Фердинанд се привързват към новата му жена като към своя майка.

За разлика от много от своите роднини, царица Елеонора не държи на лукса, тя посвещава царстването си на това, с което се е занимавала през целия си живот - на благотворителност. Благодарение на царицата е спасена Боянската черква. Жителите на Бояна искали да си построят по-голям храм на мястото на съществуващия. Царицата подарява на хората нов парцел, върху който те да построят нова черква. По този начин е спасен средновековният български храм с уникалните си стенописи.

През 1912 г. започва дълго чаканата война за освобождението на българите, останали под властта на Османската империя. Царица Елеонора лично връчва бойното знаме на Македоно-одринското опълчение. За рождения ден на съпругата си, царят ѝ прави специален подарък. Тя е обявена за патрон на 24-пехотен черноморски полк от Трета пехотна балканска дивизия, който носи като вензели нейния монограм.

По време на сраженията, когато твърдостта на българското оръжие кове победа след победа, царица Елеонора със свои средства оборудва ателие с десет шевни машини и заедно със своите придворни дами започват да шият облекла за войниците. Отделно от това пътува по фронтовете, грижи се за болните (включително от холера), пише писмата им до близките. А войниците наричат своята царица „Майко“.

В разгара на Междусъюзническата война тя се грижи за военно-полева болница. Настъплението на гръцките части кара Фердинанд, който знае на какво се е посветила жена ми, издава заповед да се оттегли в безопасност. Царицата категорично отказва да изпълни повелята на своя съпруг и монарх. Вместо това, виждайки опасността за ранените, за пръв път тя използва властта, дадена ѝ като царица. На артилерията е разпоредено да започне интензивен преграден огън. Той успява да забави настъплението на враговете, болните се изтеглят и са спасени.

За участието си в двете войни, царица Елеонора е наградена с военен кръст за храброст.

Току-що заглъхнали оръдията по Балканите, Европа вече влиза в Голямата война. България се подготвя да направи ново - най-голямото национално усилие за избавяне на своите сънародници, които страдат под чужд гнет. Царицата усеща болестта, която се крие коварно в тялото ѝ, но не спира. Организираното от нея дружество „Самарянка“ отново е на своя пост, където взема своята част от тежестта на войната.

Енергията на царица Елеонора не остава незабелязана. Тя става известна като „българският коронованият ангел“. Напредването на болестта и стресът обаче сломяват силите на царицата и тя се подлага на тежко лечение. Междувременно получава покана от президента Уудроу Уилсън да посети САЩ, където да разкаже за „самарянките“. Макар и изнемощяла, царицата е наясно, че това е безценен за България исторически шанс – така може да се популяризира българската кауза. Елеонора пренебрегва болките и започва да се готви за изтощителното пътуване. Ракът обаче е в последен стадий и българската царица угасва на 12 септември 1917 г. Последната ѝ воля в завещанието е ... благотворителност. А ковчежето с бижута, което носи, когато идва в България, се оказва празно. Семейните ценности са трансформирани в болнични легла, лекарства, бинтове ...
Царица Елеонора е погребана в двора на спасената от нея Боянска черква. След 1946 г. скромният ѝ гробът е заличен, а мозайката, в „Александър Невски“, на която има нейния лик - унищожена.

След промените гробът и мозайката са възстановени.

Тъжно е, че днес малко хора знаят нещо повече от името на една жена, която не просто е била българска царица. Жена, която от скромна германска принцеса се превръща в истинска българка и достойна майка на българската нация.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.