След края на Първата световна война положението на българите в Македония става потресаващо. Новата власт в Белград започва да извършва чудовищни репресии срещу населението в новозаграбените територии. Всеки, които има смелостта да заяви открито българското с самосъзнание получава чудовищен удар от страна на властта. Стига се до абсурдната ситуация, в която българската дипломация умолява сърбите да дадат на българите в Македония поне толкова (!?!) права, колкото са имали по време на Османската империя. 

В тези нечовешки за българщината условия единствената защита и утеха е ВМРО. Ръководена след войната от легендарния Тодор Александров, Организацията достига своя връх при неговия наследник Иван (Ванчо) Михайлов. Неумолимата справедливост на революционерите успява да озапти жестокостта на Югославия. Естествен съюзник на ВМРО са организациите на другите потиснати народи – албанци и хървати. В тази връзка водачът на хърватската Усташа адвокат Анте Павелич като израз на симпатия към своя съюзник, македонските българи, и от уважение към Иван Михайлов поема защитата на несправедливо обвинените български студенти в Скопските студентски процеси. 

През годините терорът от страна на крал Александър се засилва и поради това ВМРО и Усташа решават да дадат възмездие на самозабравилия си сръбски монарх. Взето е решение на Белград да бъде отправено послание, което да отекне край Дунав и Сава и в целия свят и което да покаже, че българи и хървати няма да търпят повече нечовешката асимилация, щедро поливана с кръвта на невинни българи и хървати. 

За изпълнител е избран Величко Керин от с. Каменица (днес квартал на Велинград). Владо Черноземски, както остава в историята, е безумно смел и изключително добре подготвен член на ВМРО. Той, заедно с няколко хървати се отправя към Марсилия, където по план крал Александър трябва да бъде посрещнат тържествено. Точно преди историческия момент хърватите губят самообладание и се отказват, но Владо Черноземски, макар и останал сам не поставя под съмнение своята мисия. 

Той притичва между хората, стига до автомобила, в който се вози сръбския крал и го разстрелва. Така пред очите на десетки хиляди, възмездието постига главния организатор страданията на българите в Македония, човекът, който още по време на Балканската война, когато е съюзник на България, удря шамар българката Васка Зойчева, задето му казва, че е българка. Настава суматоха и безразборна стрелба, при която пострадват много невинни. Владо Черноземски умира по-късно от раните, които получава. 

За сърбите той е жесток терорист. Но за угнетените и репресирани в Македония българи, той е човекът, дал възмездие за потоците от кръв и сълзи, за нечовешките мъчение, на които са били подложени само защото са българи.

През 2005 година българи от Република Македония събраха средства, с които поставиха плоча на Владо Черноземски в родната му Каменица. И по този начин напомниха на всички ни, че трябва да помним и почитаме героите си. 

 

Днес Владо Черноземски не е забравен и на него са кръстени улуци в няколко български града. Направена е с активното участие на Българско дружество Хоризонди от Охрид, Македония. Паметната плоча е поставена в градинка в града и е знак за почит към дейността на Черноземски.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Четете още от рубриката ТУК

TrafficNews.bg