На днешната дата, преди 111 години, България губи Дамян (Даме) Груев.

Роден през 1871 в китното планинско село Смилево, северно от Битоля, той посвещава целия си съзнателен живот на борбата за свободна българска Македония.

Даме Груев завършва основно образование в Битоля, след което продължава обучението си в едно от най-елитните български училища – Солунската мъжка гимназия. Огненият му характер става причина той да участва в ученически бунт, заради което е изключен от гимназията.

Сръбските съгледвачи забелязват борбения и интелигентен младеж и в стремежа си да го привлекат на своя страна му дават възможност да учи безплатно в Белград. Пропагандата, обаче не успява да го пречупи и той заедно със свои приятели се разбунтуват срещу опитите да бъдат посърбени. Груев напуска сръбската „Велика школа“ и идва в София, където се записва да учи в Софийския университет. Тук е несправедливо обвинен, че е участвал в убийството на Христо Белчев. Въпреки че невинността му е доказана, Даме Груев взема решение да се посвети на борбата за освобождение на поробените си братя в Македония. Първоначално това е на полето на образоването - той учителства на редица места, където за пореден път се сблъска с отровния език на сръбската пропаганда. В условията на приятелска за нея османска среда тя се бори да асимилира българите. Именно това го кара да направи нова крачка в развитието си – да започне да се занимава с революционна дейност.

„Мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.“

През 1893 заедно с още петима свои съмишленици Дамян Груев основава Българските македоно-одрински революционни комитети. Организация, която през годините ще се утвърди като мощен защитник под османска, а в последстие сръбска и гръцка власт.

Именно Дамян Груев привлича за каузата учителят от Кукуш и бъдещ лидер на Организацията – Гоце Делчев.

През 1898 османската власт го интернира в Битоля, където той продължава да учителства, като едновременно работи за изграждане и утвърждаване на Организацията. Това продължава и след като в продължение на две години, той е хвърлен в битолския затвор, откъдето той продължава да ръководи преименуваната ВМОРО.

През 1903, след като е амнистиран, Груев се включва в подготовката на въстанието. Самият той не е убеден, че моментът е подходящ, но се подчинява на взетото от бойните му другари решение. Той е председател на Смилевския конгрес, проведен в бащината му къща в родното му село. Тук в, бунтовното Смилево (сполучливо наричано „Македонското Оборище“) се дава началото на въстанието. Самият Груев взема дейно участие в борбите. А след потушаването, въпреки трудния и за самия него период остава в Македония, където полага усилия да вдъхне кураж и оптимизъм на хората и да възстанови Организацията.

В следващите години разгръща мащабна организационна дейност, като по този начин освен за османската власт, той е пречка и за сръбските асимилационни намерения в Македония. Поради това той е пленен от сърбите и прекарва известен период, преди натиска на Организацията да принуди сърбоманския ренегат Мицко Кръстев да го освободи.

През 1905 година той председателства Рилския конгрес, където за пореден път става ясно, че неговият авторитет и дипломатичен талант са единствената преграда пред рушителните за каузата амбиции на Яне Сандански. Тук Даме отново е избран за ръководител на Организацията, като през следващите месеци полага усилия да тушира напрежението между отделните групи. В тази връзка той заявява

„Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел“  

През 1906 той обикаля Македония начело на чета. През декември се отправя за София за участие в предстоящия конгрес.

Край село Русиново Даме Груев и неговите момчета попадат на турски части и след завързалата се престрелка, въпреки че първоначално пробиват обръча, те попадат на засада и са убити.

Смъртта на Дамян Груев е облекчение не само за османската власт, но и за сърбите, които нагло заявяват в един от най-своите вестници „Съжаляваме само, че той не е загинал от наша ръка“.

На Даме Груев Иван Вазов посвещава стихотворението „Дамяну Груеву“, в което казва

Заспаха под снега юнашки сили левски,
угасна огнен дух, замлъкна мощна реч.
О, Македонио, ти губиш своя Левски,
най-верния си син, най-силния си меч.
Но не! Той жив е пак в делата си свещени,
не мре духът велик - плът тленна само мре -
и Груевият дух светлей, одушевленье
разнася от Пирин до Бялото море.

Поклон пред паметта и завета му!

Автор: адв. Станислав Станев

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.