На днешната дата през 1886 в двореца „Топхане“ в Истанбул е подписан т.нар. Топханенски акт, с който на практика се узаконява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Осъществено на 06 септември 1885 година Съединението изправя младата българска държава практически срещу всички съседи и Велики сили. Но най-жестоките и подли удари идват от братските страни, на чиято помощ народът се е надявал най-много.
Първо Русия отказва да признае Съединението, което шокира всички, а Стамболов излиза с декларация, в която обяснява, че за българите каузата на Съединението е по-важна от мнението на Русия, която е против националното ни обединение. След това Сърбия, на която е разчитано да бъде опора в битката срещу Османската империя вероломно напада България в гръб, като поставя началото на Сръбско-българската война. С това Сърбия показва на света, че и тя няма интерес от силна и обединена България. Така руският император Александър III заповядва на всички свои поданици-офицери в българската армия, незабавно да се приберат в Русия, с което на практика се обезглавява младата българска войска откъм команден състав.
Хората, върху чиито плещи е стоварена отговорността за оцеляване на Отечеството, са младите българските капитани. Именно младите капитани показват чудеса от храброст без аналог в световната история и в последвалата Българо-Сръбска война по блестящ начин защитават Съединението от опитите на Сърбия да го разруши. Не случайно Сръбско-българската война се нарича ''Войната на катитаните срещу генералите''.
Почти цялата българска армия е разположена на сръбско- турската граница, очаквайки нападение от унижената със Съединението Турция. Сърбите обаче много бързо разбират какво означава да имат срещу себе си българи, които вярват в правотата на святото си дело. Сръбските войски са забавени и спрени от малобройните български погранични части. Отвсякъде се стичат доброволци, които с лични дрехи, средства, а в някои случаи и оръжие, препречват пътя на враговете. В това време българската армия със свръхчовешко темпо се придвижва от границата с Турция до фронтовата линия. Изтощени от смърт от усилието българските войници се хвърлят без почивка в боя и смазват надменните сърби, които са се надявали на безпроблемна разходка до София. Сърбия е спасена от окончателен разгром от натискът на Русия и Австро-Унгария, а българските капитани показват на сръбските генерали и на целия свят, че силата на българския дух и правотата на каузата не могат да бъдат спрени по никакъв начин и с никакви усилия.
Битките със сърбите още веднъж доказват, че когато българите защитават Родината, съотношението на силите с врага е без значение, а всеки който си позволи да нападне България ще страда. След кратката война, предизвикала широк отглас в цяла Европа, вече за разединение на България и дума не може да става. Храбростта жертвоготовността и любовта на българина към Родината принуждават големите сили да признаят официално Съединението и ги кара да разберат, че в Европа има държава, с която е препоръчително да не влизат в конфликт.
*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.
TrafficNews.bg