43 години. Толкова продължават митарствата на костите на Гоце Делчев след смъртта му. Днес България и Северна Македония го почитат като национален герой, заради което водят тежък спор.  Учителят, превърнал се в легендарен войвода и революционер, почти скара тази седмица съвместната експертна комисия между София и Скопие, която има тежката мисия да изчисти историческите спорове между двете държави след подписания на 1 август 2017 г. добросъседски договор.

Гоце Делчев е сред най-големите авторитети в  освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Продължител на идеята на Васил Левски за създаване на мрежа от революционни комитети, които да подготвят въоръжено въстание. Един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията. Пада убит в сражение край село Баница, на 21 април по стар стил (4 май по нов) през 1903 г. Едва на 31 години.

До фаталния край се стига след като четата на Гоце Делчев е обградена от хиляден турски аскер рано сутринта в село Баница, Серско. Потерята е командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце. При опита да пробият блокадата войводата и петима негови другари загиват.  Тефиков не допуска да се гаврят с телата на убитите. Турците обаче отнасят трупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, където е погребан. Гоце и другият войвода Димитър Гущанов са положени заедно, а четиримата четници в съседен гроб. В района обаче върлуват гръцки андартски чети, с които българите водят кървави сражения.

Затова на 23 април 1906 г. верните съратници на Гоце войводите Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопаят гроба и да вземат костите му. Мисията е изпълнена в нощта на 23 април на светлината на свещи и на пълнолуние. Макар да са минали 3 години от смъртта на Гоце, се оказва, че гръдният кош и гръбнакът още не са загнили достатъчно.

“Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията”, казва изумен местен селянин, който помагал при разкопаването на гроба. Затова изваждат само черепа, таза и костите на ръцете и краката. Измиват ги със спирт и вино, а после ги предават на клисаря на черквата Никола Мутафчиев, Михаил Чаков го заклева: “Ще положиш Гоце в дървено сандъче под светия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш.”

Въпреки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изгоряла, сандъчето с тленните останки на войводата се запазило.

През 1912 г.  в разгара на Балканската война в Баница влиза българската войска, заедно с която се сражават четите на войводите Михаил Чаков и Таската Серски. Те издействат разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъде преместно до Ксанти на по-сигурно място.

Тогава започват и перипетиите с мощите на войводата. Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с костите в голяма войнишка мешка (чувал) и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е пълен с български войници. Двама от тях се оказват крадци, които решават да отмъкнат чувалчето. Когато откриват костите обаче изпадат в ужас и изхвърлят сандъчето от влака в Серското поле.

Ужасеният от изчезналите тленни останки наа войводата клисар веднага обяснява на най-старшия офицер във влака какво е пренасял. Незабавно композицията е спряна, следва реч какво кощунство е извършено. Виновните крадци си признават къде са метнали сандъчето, а всички войници получават заповед да претърсят района, докато не съберат отново костите на великия войвода.

В крайна сметката със сандъчето е намерена и предадено на Михаил Чаков в Ксанти, където той е назначен от българската власт за градоначалник.  Идва обаче Ньойският договор и през 1919 година градът трябва да бъде предаден на Гърция.  Тогава Чаков качва на файтон съпругата си Костадинка и нейна приятелка с тайната мисия да пренесат костите на героя в Пловдив.  

Пътят обаче се оказва прекалено неравен, а конете твърде буйни. Файтонът се накланя и почти преобръща, а багажът се разпилява. Въпреки премеждието двете жени съхраняват заветното сандъче и продължават напред. “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Костадинка на приятелката си.

До май 1923 година тленните останки на Гоце Делчев се съхраняват на специално място в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило. След това те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска и “Георг Вашингтон”. Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата “Света Неделя”.

В Македонския дом в София, в ново специално изработено резбовано дървено сандъче костите на героя се съхраняват до октомври  1946 г., радвайки се на огромна почит.

Новата комунистическа власт у нас обаче сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Югославия и СССР предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Саркофагът с тленните му останки е поставен на лафет  и в продължение на няколко дни преминава за последен път през Пиринския край, където той броди с четата си.  Стотици хора се тълпят по пътя му през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица, докато стигне до Скопие. Най-трогателна е гледката в Симитли, където стотици бежанци от родния на Гоце изпепелен Кукуш са налягали с плач покрай преминаващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой.

Урната, в която са били тленните останки на Гоце Делчев при предаването им на Югославия през 1946 г.

Сега костите на Гоце Делчев се намират в каменен саркофаг в църквата “Св. Спас” в Скопие. Премиерът Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев се поклониха заедно пред него преди да  сложат параф под договора за добросъседство през 2017 г.  Любопитното е, че вдясно от гроба на Гоце Делчев е т.нар. "малка църква", която е по-стара от голямата. В нея се намира уникален иконостас, на който има надпис, че е изработен от български майстори от Дебърската школа.  По време на церемонията през 2017 г. лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше част от българската делегация, не се сдържа и показа на домакините надписа, което едва не доведе до скандал.

Премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов се покланят пред саркофага с тленните останки на Гоце Делчев в Скопие

Не по-малко драматична е историята за тази част от тленните останки на Гоце Делчев, които остават в първия му гроб в покрайнините на Баница.  През 1943 година, когато селото отново е българско и по случай 40 години от сражението всички останали кости на загиналите в сражението от 21 април 1903 година се събират в общ гроб. На 3 май върху него видни български общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят мраморен кръст-паметник с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!”.

След края на Втората световна война Баница отново влиза в територията на Гърция.  През 1946 година вандали буквално взривяват гроба ­на войводата и неговите съратници. Мраморни осколки са останали и до ден днешен като свидетелство за митарствата и драматичната съдба на тленните останки на Гоце Делчев.

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата с абсидата, на която се различават останки от стенописите. До олтара на храма е бил разположен първият гроб на Гоце Делчеви затова през юни 2015 г. върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча с името на войводата.

Митарствата на костите на Гоце Делчев обаче слага началото на споровете чий герой е той.

В Скопие се хващат за тезата на войводата, че Македония и Одринско трябва да извоюват своята свобода и независимост след вътрешна подготовка и въстание, а не да се разчита на намеса на България, нито пък след това да се присъединяват към царството. Гоце Делчев е обявен за национален герой на Северна Македония, споменава се и в химна на западната ни съседка. Той е опора и на македонския национализъм, който се налага от младата държава.

Преди 9 години до Каменния мост в центъра на Скопие беше вдигнат петметров паметник на големия революционер, дело на скулптора Жарко Башевски. Въпреки подписания добросъседски договор и затоплянето на отношенията, македонските учени и историци упорито пренебрегват факта, че Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО винаги са се определяли като етнически българи.

Сега легендарният революцинер е почитан ревностно и от двете страни на границата. На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка – Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много градове в България и Северна Македония.

Паметникът на войводата в град Гоце Делчев

През 1987 г. е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на черквата „Въведение Богородично“ в Благоевград.. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев (починал през 1920 година) в знак на почит и признателност на Делчевия род.

Времето ще покаже дали България и Северна Македония един ден ще честват заедно големия революционер. Вече го направиха за цар Самуил, но засега Скопие упорито отказва да подели Гоце Делчев.