139 години след Шипченската епопея е крайно време да направим равносметка и да дадем адекватна емоционална оценка на българското участие в Освободителната война.

Въпреки че всички българи сме горди с храбростта на опълченците, у много от нас има някаква нотка на подценяване и трагизъм по темата. Масово, когато говорят за Шипка и опълченците, хората са едни такива ... примирени. Философията на всеки е „да, вярно, били сме се геройски, ама ако Радецки не беше пристигнал с гръм ...“.

И словосъчетанието „опълченците на Шипка“ се използва като сравнение за някой слаб, обречен, който драпа, за да се спаси. Пример за тази популярна философия се чува често във футбола, например – когато се говори за някой слаб отбор, който неистово се бори, за да не загуби.

А истината за опълчението и за Шипка е коренно различна. Тя е такава, че трябва мисълта за нея трябва да ни кара да гледаме гордо и със самочувствие, да се освободим от робския комплекс „ами ако  ...“.

При разработване на плановете за война с Османската империя, руското командване въобще не включва българското опълчение. То се сформира по настояване на българската емиграция.

Какво представлява тази емиграция ли? Това са български предприемачи, които благодарение на своя интелект, предприемчивост и умения са забогатели и са станали „бизнесмени“ (по съвременния израз) на много високо равнище. Тези хора са гледали не само собствения си икономически просперитет, а са полагали усилия за духовното, образователно израстване и политическото освобождение на България.

Точно тези хора, които бидейки сериозен икономически фактор, са били и сериозен авторитет, настояват, че българите трябва да вземат участие в своето освобождение. Доколкото са били влиятелни, си личи от факта, че руското командване се съгласява да се създаде опълчението, от което първоначално смята, че няма нужда. Какво е било отношението към него, обаче, си личи от първоначално възложените му функции.

Опълченците е трябвало да поемат охраната на обоза. Т.е. да осъществяват вторична, съпътстваща дейност, без пряко участие във военните действия. За негов командир е назначен генерал Николай Столетов, един от генералите, който не е бил дворянин.

Руското командване разбира, че всъщност има в състава си една елитна войскова част, след като допуска поредната си грешка в хода на войната. Предният отряд на генерал Гурко напредва победоносно, докато не се сблъсква с многократно превъзхождащата го армия на Сюлейман паша. Увлечен в в победния си ход, Гурко допуска сериозна стратегическа грешка. Без да направи нужното разузнаване (което не е представлявало никаква трудност, тъй като руската армия е била в условията на приятелска среда и е получавала помощ от населението във всичко), той е атакуван от отпочиналата, елитна и многочислена армия на Сюлейман паша.

Битката за Стара Загора е един от критичните моменти във войната. Загубата на Гурко би означавала, безпрепятствен поход на османците до Плевен и гарантирана победа. Само че самоотвержеността на опълченците спира устрема на многобройния враг. Нашите войници знаят какво ще се случи ако Османската империя спечели войната. Те нямат какво да губят и смелостта им сломява устрема Сюлейман паша. Неговите табори са спрени от несломимата българска ярост, което дава възможност на руската армия да се изтегли, прегрупира и заварди старопланинските проходи

Тук руснаците допускат втората си грешка, която може да им коства изхода от войната. И отново опълчението е спасител. В руския щаб е преценено, че е малко вероятно Сюлейман паша да се опита да мине през прохода Шипка. Това е причината там да са дислоцирани малочислени военни сили. Всъщност, там са българските опълченци и два руски полка – Орловски и Брянски.

За разлика от своите командири, генерал Столетов правилно преценява ситуацията и тревожно алармира „Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.“

Апелът му не получава нужното внимание и за Столетов не остава нищо друго, освен да се довери на своите момчета. Следващите няколко дни са драматични. Докато руското командване успее да прецени ситуацията, българските опълченци смело и самоотвержено дават урок по храброст не само на Сюлейман паша, но и на всички, които са ги подценявали и приемали с досада. Напук на военна и житейска логика и въпреки липсата на качествено оръжие българите сломяват плановете на турския генералитет.

Българското опълчение не е сбор от обречени нещастници, спасени по случайност. То излиза от битките при Стара Загора и Шипка с гордо вдигната глава, като показва на целия свят, че на картата на Европа възкръсва една неудържима военна сила, с която всички трябва да се съобразяват.

Бойният дух и военните умения са шамар в лицето на всички, които са го подценявали и гордост за командващия го генерал Николай Столетов, който възхитен от видяното заявява „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“  И настоява „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.“

Младите опълченци „венчават България с лаврови венци“, както е казал поетът в безсмъртната си ода и стават част от безсмъртието.

Днес, 139 години по-късно, от уважение към смелостта на дедите ни, трябва да започнем да се гордеем искрено и неподправено с тях, защото те спасиха руската армия от загуба и те показаха и на османци, и на руснаци какво представлява елитният войник.

Днес много хора питат „Какво щеше да стане, ако Русия не ни беше освободила?“

Колко обаче се сещат да се запитат:

Какво щеше да стане с руската армия, ако не бяха българските опълченци?

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNews.bg