Проф. д-р Илиан Дойков е роден в Пловдив. Завършил е специалност “Ушно-носни и гърлени болести” (УНГ) през 1985 г. Бил е главен асистент в катедра по УНГ и е доктор по научната специалност УНГ болести. Работил е в хирургично отделение на болницата в Карлово, а след това като асистент, ст. и главен асистент във ВМИ - Пловдив, доцент и професор. От 2000 г. е управител на УМБАЛ "Каспела".

- Възстановявате ли нормалния ритъм на работа в болницата?

- Имаме голямо желание да се възстановим, но това е като една огромна травма. Представете си, че сте си счупили глезена. Сваляме гипса, но след това има период, в който дори и без гипс ще се възстановявате. А колко ще е този период, нямам представа. Тъй като в момента все още хората са стресирани, си стоят вкъщи. Но според мен, сега, като се стопли времето, всички ще видят светлината в тунела. Ще започне старият живот. Естествено, няма да е за ден-два или десет. Надявам се да е по-бързо.

- Какви са загубите ви в първите месеци на кризата?

- Кризата беше обявена на 13 март, петък. За целия март нямаме загуби, защото Министерство на здравеопазването заплаща 85% от средномесечната заработка. Нашата дейност тогава беше 85% и нямахме нужда от помощ. За април месец резултатът е доста по-притеснителен. Нямам точните данни, но се налага да подадем декларация пред Здравната каса, за да ни бъде помогнато за тези 85%. Май всяка година е по-тревожен месец от гледна точка на това, че има много почивни дни. Според мен отново няма да достигнем 85%.

Така или иначе абсолютно всички болници в момента са в доста притеснително състояние, тъй като при нас всичко се заплаща на извършена дейност. А извършената дейност е възможно най-добрият начин за плащане в медицината. Има някакви твърдения, че е хубаво да се премине към стария начин на заплащане. Всичко това се развива по незнайни за мен и за повечето колеги причини. Не е нормално да се заплаща за това, че си бил на работа. Трябва да се заплаща, че си работил. Никой от хората, които говорят, не са работили в онова време, те просто не знаят какво беше тогава. Аз съм лекар от 1985 г. и моите впечатления от тогава са много истински, преживени. Просто тогава беше катастрофа.

- Кои отделения са най-засегнати от кризата при вас?

- Най-засегнатото отделение е Уши-нос-гърло поради факта, че го изкарахме и цялата сграда стана Ковид отделение.

- Ще има ли съкращение на персонал?

- В никакъв случай няма да има съкращения при мен, по никаква причина.

- Здравните работници на първа линия получиха ли си допълнителните средства, обещани от правителството?

- Да, получиха се – и за март, и за април. И даже вече са раздадени.

- Как ще се отрази на пациентите този дълъг период, в който профилактичните прегледи бяха спрени? Очаквате ли сега пациенти в по-тежко състояние?     

- В България профилактиката е оставена на ниво по желание на пациента. Създадена е нормативната база, всички общопрактикуващи лекари са готови да извършват профилактика. Всички специалисти в отделните специалности в доболничната помощ са много подготвени, но, за да извършиш профилактика, човекът трябва да дойде. А българинът има много специфични характеристики и една от тях е, че не ходи на профилактичен преглед. Прегледът се извършва или на пейката пред блока с другите пенсионерки, или на заведението по на една биричка, но не и при лекаря.  

Относно усложненията – категорично ще има такива. Всяка едно заболяване, отложено с два месеца, както е в случая, ще бъде в състояние след два месеца, а не когато е била първата причина. Така че случаите, които ще приемем сега, ще бъдат доста по-затегнати. Особено в хирургичните отделения.

- Вие сте една от университетските болници, които инвестира в младите лекари. Как го правите?

- Отношението към младите лекари е коренно различно от времето, когато ние бяхме млади. В далечната 1980-85 г., когато завършвахме медицина, ни разпределяха. Това разпределение беше в рамките на 3 години и никой по никаква причина не можеше да не отиде. Да, разбира се, имаше единици, чийто родители бяха в добри отношения с властимащите и имаха възможност да са на по-добро място. Но отново бяха по разпределение. Сега не съществува законова база това да се случи и младите лекари са абсолютно свободни хора. Освен това в момента те са гледани като писани яйца. Поне при мен всички млади момчета и момичета са издигнати в култ. Гледаме на тях като на собствените си деца. Имаме желание, каквото можем, да им дадем.

Навремето ние се борехме за знание и за опит. Всеки стар лекар пазеше занаята по някакви неписани закони и неизвестни и до този момент за мен. Да намериш някой да ти покаже как се прави дадена операция по-лесно, беше казуистика.

Докато сега всички наши млади момчета и момичета са в отделенията, в операционните. Дава им се възможност, само да имат желание, да работят. Освен това го няма този момент на надменност, който съществуваше навремето. Аз със 7-8 години трудов стаж имах колеги, които не допускаха разговор с мен. Те бяха величина. Сега децата имат пълната възможност да попитат и научат всичко, което ги интересува.

- Колко пациенти имате в Ковид отделението?

- Ковид отделението е една голяма рана за болницата. Наложи се да разкрием подобна структура, както и в другите болници, които бяхме абсолютно незапознати. В същото време в началото благодарение на вас, журналистите, се създаде една невероятна психоза. А тази психоза от моя гледна точка беше създадена от големите световни медии. Жалонът бе поставен така, че това е една ужасна болест, от която всички ще умрем. Няма да забравя един клип, предполагам всички са го гледали, който показваше как хора в Китай трепереха по улиците, повръщаха, падаха, умираха. Може да е имало такъв случай, но това са единици. Може да е било театър – не знам.

Практиката показа, че по-голямата част от хората го прекарват като едно нормално заболяване. Нещо, което може да се преживее в домашни условия. Малка част от тях трябва да се хоспитализират. И хоспитализацията беше необходима, защото така известният вече на всички хлорохин го нямаше в аптечната мрежа. Не може да бъде изписан. Той се раздава служебно от РЗИ за всеки пациент под брой таблетки. И по тази причина може би стигна за овладяване на инфекцията. В най-тежкия период в отделението е имало 18 души хоспитализирани. В момента имаме 4 души. Чакаме даже на две от пациентките следващата седмица пробите да бъдат отрицателни. Другите хора са с температура в нормални граници. Имат пневмония, но ще се излекуват.

- Не само световните медии, но и ген. Мутафчийски в началото каза, че към нас се приближава епидемия с невиждана ярост и ще бъдат загубени човешки животи.

- От моя гледна точка поведението на ген. Мутафчийски е абсолютно правилно. Срещу нас идваше нещо, което не бе известно на никого. Не на ген. Мутафчийски, не на Европа, не на света. На никого. И в един момент виждаш, че единствената мярка, която можеш да предприемеш, да препоръчаш и да изпълниш и да даде някакъв резултат, са ограниченията. За щастие те наистина дадоха резултат. Да, в момента има някакви нюанси на ограниченията, на дистанцирането, но поведението на целия свят е такова.

Говорим за шведския модел. Той не е контрапункт на това, което беше въведено в Европа. Просто системата на ограничение, степента на ограниченията, степента на дистанция, времетраенето бяха в различен порядък. Но ако премахнете този порядък, ще видите, че и там имаше ограничения на движението. И там бяха въвели ограничения за възрастните хора. Да, имаше период, в който детските градини и училищата работеха, но накрая ги затвориха и тях. Това не го прочетох в нашите медии. Шефът на нашата катедра – проф. Дончев, Бог да го прости, той си отиде преди две години, живееше дълго време в Швеция. Неговата дъщеря е там и аз имам информацията от човек, който познавам. Тя каза: Да, ограничения има. Но я нямаше психозата.

Световният информационен обмен водеше към точно тази позиция – паника, смут, ужаси, смърт. А реално не е точно така. Но и Националният щаб носи отговорността за цялото общество – хората, които го подкрепят, и хората, които са срещу него. Аз смятам, че всеки от нас може да разбере какво е било напрежението на тези хора. Нито за секунда не искам да съм на тяхното място. В същото време имаше различни теории, различни виждания, които, разбира се, имат своето основание. Но апологетите на тези теории не носят никаква отговорност. Тоест, ако те бяха натоварени с преживяемостта или смъртността в населението, щяха да бъдат доста по-обрани в изказванията си.   

- Очаквате ли втора вълна наесен?

- Да, втора вълна ще има. Но работещите в лечебните заведения ще бъдат малко по-подготвени. Няма да го има този стрес, вече ще сме го проиграли. На втората вълна ще има възможност за по-голямо диференциране. Хората ще се изпращат вкъщи, ще знаят вече, че трябва да бъдат изолирани. Най-вероятно ще спазват карантинния период и по този начин тази вълна ще бъде не толкова драстично разпространена. Важното е хората да не се притесняват. Не се умира толкова много, както говореха китайците. В момента се правят 10 пъти повече тестове, отколкото в началото, а не се появява 10 пъти по-голяма заболеваемост, още по-малко тежки случаи и смъртност.

За съжаление, това, което върви като информация в специализираните медии, е, че антителата, които се образуват, не са целогодишни. Това е една от причините да се появи втора вълна.