Микаела Верспоор е българка, която работи като медицинска сестра в интензивното отделение в болница в Хелзинки, Финландия, където се лекуват болни от коронавирус. Тя живее там от 30 години и разказва от първо лице за ситуацията в държавата, разположена в североизточна Европа.
Със своя разказ тя успя да въздейства на хиляди хора пред малкия екран. Микаела споделя, че болницата, в която работи е подобна на "Пирогов" и уточнява, че имат няколко интензивни отделения - две, от които са само за пациенти с COVID-19.
"Всичките медицински сестри ни въртят така, че да сме и при короните и при другите случаи. Чак, когато отида на работа разбирам дали ще бъда в моето си отделение при всякакви случаи или ще трябва да отида при болните от коронавирус. Много е тежко - малко паника, стрес, непрекъснато е в главата ми това дали аз съм добре защитена и дали ще мога да се прибера във вкъщи спокойно, дали няма да пренеса нещо у дома, дали ще мога да бъда с децата си..." - казва нашенката в ефира на Нова телевизия.
Тя споделя още, че е много трудно да се издържи целия работен ден и всяка едно движение трябва да бъде предварително обмислено, за да не стане някоя грешка, която да доведе до заразяване с вируса.
"Дишането е малко трудно, чуването е малко трудно, трябва да викаме, за да се чуем един друг. Много енергия се хаби в такива дребни неща, които иначе са нормални в живота. Най-тежкото нещо е трагедията, която се развива пред очите ни... А сега сме още само в началото! Не знаеме след 2 седмици, след 1 месец какво ще стане" - гласи част разказа на Микаела.
Българката споделя, че вижда притеснение у хората, но все пак то не е водещо. Според нея тамошните жители ходят спокойно на работа, никой не се оплаква и всеки прави каквото може, давайки най-доброто от себе си.
В началото, тя казва, че е приемала ситуацията със страх, а после това се е превърнало в тъга...
"Много съм тъжна в момента, защото това е толкова ужасно и ние сме безсилни пред това нещо. В един момент идва усещането, че ще се справиме, въпреки, че от време на време осъзнаваме, че това може и да не се случи. Никой не е защитен... и млади хора и деца се разболяват. Симптомите са всякакви, ние не знаем как отделните хора ще реагират на COVID-19. Ние не знаем дали, ако се разбоолем от този вирус, какво ще направи той след време с нашите органи."
Микаела дава емоционален пример с неин пациент, който много и е повлиял. Става въпрос за мъж на 45-години, който е бил с обикновена кислородна маска, когато тя се е запознала с него, а в момента все още не е ясно дали ще оживее и ще се събуди.
"Беше спокоен, пишеше на телефона с жена си, но когато му взехме кръвни проби, видяхме, че кислорода в кръвта му е много нисък. Така стана ясно, че той не може да се справи и трябва да го интубираме. Лекар му каза какво се случва, а през това време той се обади на жена си, за да й каже и след кратък видеоразговор й каза, че след малко ще затвори телефона и не се знае дали той ще се събуди повече. Взимаха си сбогом, защото те не знаеха дали това няма да бъде последният им разговор" - разказва през сълзи българската медсестра.
В заключение, Микаела казва, че според нея, в родната България са реагирали много адекватно и много навреме.
"Във Финландия мисля, че закъсняха. Една-две седмици по-рано трябваше да вземат мерки. Тук няма забрани да се излиза по парковете, няма глоби, няма нищо. Хората се пазят - слагат маски, шалове и не се струпват на едно място. Те имат много голямо доверие на правителството и на здравеопазването. Все още хората мисля, че дори да се разболеят, ще се оправят. - завършва тя.