Да вземеш решение в рамките на няколко минути, за да спасиш нечий живот. Това се налага почти ежедневно в работата на д-р Петър Николов и колегите му. Младият лекар работи в Отделението по инвазивна кардиология на пловдивската УМБАЛ „Свети Георги“. Най-голямата университетска болница на Балканския полуостров обслужва цяла Южна България. В Клиниката по кардиология постъпват най-тежките случаи, като често пациентите са на границата между живота и смъртта - в състояние на шок, кардиална астма, белодробен оток. Не са редки случаите, когато ги карат и в клинична смърт. 
 
„За съжаление, българите не полагат достатъчно грижи за превенция на своето здраве. Нашите пациенти дълго пренебрегват симптомите и идват в последния момент. Нерядко състоянието им се променя драматично за 2-3 минути. Затова и нашата специалност е една от най-напрегнатите“, отчита д-р Николов. 
 
Въпреки стреса, той приема работата си като призвание. Второ поколение кардиолог е. Завършил е Медицински университет – Пловдив с пълно отличие и почетен приз „Златен Хипократ”. Насочва се към кардиологията, тъй като сърдечно-съдовите заболявания са на първо място по смъртност в световен мащаб. За интереса му към специалността неминуемо повлиява и баща му - началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги” проф. д-р Федя Николов. Преди 7 г. взима специалност кардиология и в момента се е насочил към интервенционалното лечение на исхемичната болест на сърцето. Също така е и доктор по медицина с дисертационен труд на тема „Прехипертония – Разпространение. Функционални и лабораторни промени. Терапевтичен подход“. Работи и в ДКЦ „Свети Георги”. 
 
Да остане в България го мотивирали детето, родителите, приятелите и средата. Категоричен е, че човек си тежи на мястото. „В момента нашата специалност е на ниво, което не е по-ниско от това в Европа и САЩ. Мисля, че усилията, които се полагат тук, могат да дадат по-добри резултати за лекаря и пациентите, отколкото в чужбина. Защото човек се чувства най-добре там, където са близките му. Също така мисля, че ако се трудиш усилено, можеш да получиш същото възнаграждение, както в Западна Европа“, смята кардиологът. 
 
Работният му ден обикновено продължава между 10 и 12 часа. Често знае само началния час, 7.30 ч. сутринта, но не и кога ще приключи. За съжаление, възрастта на пациентите му пада. „Идват млади хора, на 25-26 години след злоупотреба с алкохол, енергийни напитки и различти субстанции. Преди няколко месеца имахме младеж, който бе взел анаболи от чужбина и с последващ инфаркт, разказва младият специалист. 
 
 
Наскоро той и колегите му спасили 50-годишен мъж с разкъсване на едно от платната на аортната клапа. Пациентът бил с вроден сърдечен порок. Случаят е необичаен, тъй като мъжът нямал някакви предхождащи фактори като възпаление или прояви на сърдечна недостатъчност, което се случва изключително рядко. „Беше в абсолютно здраве и в рамките на 24 часа направи остро усложнение - едно от платната се разкъса с последваща тежка аортна регургитация - връщане на голям обем кръв в лява камера. След диагностика от наша страна, бе вкаран в операционна и благодерение на екипа на колегите от Кардиохирургия животът му беше спасен. Възстанови се и в момента е в много добро състояние“, обяснява д-р Николов. 
 
Най-застрашени от сърдечно-съдови заболявания са пушачите, хората с диабет, артериална хипертония, наднормено тегло. Друга рискова група са тези с фамилна обремененост, които имат в семейството роднини, преживели миокарден инфаркт, или с регистрирана исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, захарен диабет. В напрегнатото ежедневие рисков фактор за миокардния инфаркт е и стресът и начинът на живот. 
 
„Основната ми препоръка е движение, никакви цигари, следене на тегло, артериално налягане, кръвна захар и липиден профил. Препоръчително е млади мъже с майка или баща, прекарали миокарден инфаркт, инсулт, след 40-годишна възраст да осъществяват регулярни профилактични прегледи при своя семеен лекар и кардиолог. Много често исхемичната болест е като един айсберг. Отгоре се вижда едно, а отдолу е съвсем друго. Симптомите могат да бъдат атипични“, казва д-р Николов. 
 
До 50-75 грама концентрат и чаша червено вино са полезни по отношение на съдовата протекция. Изключително важен е също добрият сън, както и спортът.
 
Съветът на специалиста е да се отделят по 30-40 минути поне 4-5 пъти седмично за ходене пеша, бягане, плуване, футбол, всякакъв вид дейност, свързана с аеробно натоварване. Кардиологът е категоричен, че всичко зависи от волята на човека. В практиката си е виждал случаи на хора, които се отървават от цялото си налично лечение при един аскетичен начин на живот, свързан с много стриктна диета и всекидневно движение. За съжаление този процент е твърде малък от желаният. 
 
 
„Най-голямото предизвикателство е да научим пациента, че въпреки че сме спасили живота му в даден момент, когато е бил в тежко състояние, това не означава, че е излекуван. Не са малко хората, които се връщат с възобновяне на оплакванията и съответно засягане на други таргетни артерии след миокардния инфаркт. Пациентите трябва да разберат, че оттук нататък ще пият своите медикаменти и назначена терапия доживот“, обяснява лекарят. 
 
Важно е също да не се сменя терапията по свое усмотрение. Нужно е специалист кардиолог да следи състоянието, не семейният лекар или фармацевт да дава назначения. Много пъти, влизайки в аптека, съм бил свидетел как хората питат какво трябва да пият като медикамент. Това е груба грешка, тъй като без физикален преглед това може да навреди на здравето. Основна част от лечението е свързано със самия пациент и начинът му на живот. 
 
„При пациентите с артериална хипертония е редно да има редовен мониторинг на артериалното налягане – поне 3-4 пъти седмично и основно от самите тях в домашни условия. И при неконтролирани стойности на артериално налягане 140 за горно и 90 за долно да потърсят специалист за прилагане на адекватна терапия. Целта на тази терапия е да се понижат стойностите на артериалното налягане, както и протекция на основните органи, които се засягат от артериалната хипертония – сърце, мозък, бъбрек и очи. Първите промени се забелязват в очните дъна. За съжаление, много често пациентите не усещат, че са с високо артериално налягане и първата клинична изява, която ги води в болница, са усложненията. А те могат да бъдат смъртоносни – миокарден инфаркт, остра лява сърдечна недостатъчност, инсулт или дисекация на аортата“, казва кардиологът. 
 
Съветът му е да не се пренебрегват симптоми. При болка в гърдите, внезапен задух, честа умора, веднага да се потърси специализирана помощ. Самолечението е свързано със забавяне на правилната диагноза и усложнения от страна на основното заболяване, които могат да бъдат фатални.   
 
„Ние всеки ден препоръчваме на пациентите как трябва да живеят, но на самите лекари им е трудно да го правят. Защото стресът е най-големият бич на съвременното общество“, смее се д-р Николов. Той се опитва да спортува редовно. Играе футбол, плува, зимата кара ски. Препоръчва кардио тренировки в умерена степен, тъй като всичко прекомерно вреди. И отново припомня максимата, че движението е живот.