Д-р Михаил Калнев се среща с най-тежките случаи на гръбначно-мозъчни травми, дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, тумори на главен и гръбначен мозък. Ежедневно извършва сложни операции с мултидисциплинарни екипи, пациентите са от новородени до хора над 90 години. С колегите му са винаги в готовност да приемат спешни случаи, а работният ден трудно може да бъде фиксиран. Но е категоричен – всичко си заслужава. „Има голямо удовлетворение, когато изходът от лечението е благоприятен и виждаш щастието в семейството и ползите за пациента”, споделя младият лекар.

Д-р Калнев е лекар в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. Завършил е Английската гимназия с немски и английски език, а след това Медицински университет Пловдив, където в момента е асистент в Катедрата по неврохирургия. Предстои му зачисляване за докторантура. Притежател е на множество сертификати и дипломи от реномирани медицински и образователни институции в чужбина, включително от Вюрцбург, Германия и Харвард, САЩ, в които е изкарал различни квалификации.

Той е трето поколение лекар. Дядо му е хирург, баща му д-р Борислав Калнев е един от най-добрите неврохирурзи у нас, с дългогодишен стаж в сферата на краниалната, гръбначната и педиатричната неврохирургия. Съвсем естествено и Михаил тръгва по техните стъпки,  тъй като от малък е част от проблемите на един хирург – изживяванията, които той има, сблъсъкът с пациентите, трудностите. „Вероятно това е оказало влияние, но никога върху мен не е имало натиск какъв жизнен път да избера”, споделя медикът.

Д-р Михаил Калнев с баща си д-р Борислав Калнев

Специалността неврохирургията избрал след един от стажовете си в Америка. „Тогава имах възможността да се докосна по-интензивно до западния маниер на работа. За щастие мога да кажа, че ние като неврохирургично общество и като лекари се стремим да сме в крак с всички световни тенденции и да не изоставяме по никакъв начин. Което, разбира се, е предизвикателство към здравната ни система и към нас самите като лекари. Това, което получих там, е един изключително богат практичен опит, който се стремя да прилагам в ежедневната си практика”, разказва д-р Калнев.

Той е изключително благодарен, че в Клиниката по неврохирургия може да работи с професионалисти на високо ниво и да извършва операции с колегите си от Клиниката по ушно-носно-гърлени болести и Детска хирургия. Сблъсква се с много широка патология, деца с хидроцефалии, с вродени малформации, и има възможност да прилага съвременно лечение при почти всички възможни състояния. Някои от случаите са изключително редки, няколко десетки в целия свят, като невроентерална киста в мозъка. Част от историите и семейните трагедии докосват искрено лекарите. Най-емоционални, естествено, са случаите с най-малките пациенти, които проследяват в продължение на години и с които създават връзка.

Д-р Калнев отчита, че както всички останали сфери, COVID пандемията е повлияла и на неговата работата. Лекарите в клиниката бяха един от първите, поставени заедно под карантина на 12-ия етаж на болницата. „Тогава приехме това, както трябва да бъде прието от всеки един гражданин – с вяра към колегите от РЗИ и оценка, че това е добре за обществото. След това самите мерки за безопасност се промениха. Като спешно звено сме всекидневно изложени на риск, на първа линия сме. Разбира се, не може да се сравнява с работата, която извършиха колегите от Инфекциозна клиника, но дори двама колеги от нашата клиника бяха доброволци там и помагаха. Знаете, плановите операции бяха забранени, работехме само по спешност. След това има едно притеснение у всички пациенти. Все пак всяка болница е евентуално място, където човек може да се зарази, вид рискова зона, но полагаме всички възможни мерки този риск да е минимален. Видяхте, че няма болнично звено или звено в социума ни, което да е пощадено от пандемията”, посочва неврохирургът.

Той категорично вижда бъдещето си в България. Иска тук да защити докторантура и да продължава да се развива със съвременната медицина и съвременните оперативни техники. Мотивация му да остане в България е, че може да допринесе за промяна в обществото ни, в професионалната сфера.

„Един колега се шегуваше, че хубавото в България е, че като направиш нещо добро, много бързо се вижда. Действително има много какво да се направи и смятам, че не само в нашата сфера, но и в другите сфери трябва да се постараем да направим нашето общество по-добро. Колкото и банално да звучи, живеем заедно и всеки трябва да се старае да върши своята работа максимално добре, максимално адекватно. Още повече, съвременната медицина, която може да предложим на нашето общество, е нещо изключително важно. Целта ни на нас, като професионалисти, е да се грижим за здравето на хората. Да правим едни здрави, пълноценни хора, които след това да могат да се върнат в своето ежедневие без ограничения или с минимални такива. Да могат да се грижат за семействата си. Да не тежат на близките си, когато става дума за възрастни хора. Да имат едно качество на живот. Според мен качеството на живот е ключово на първо място за себеусещането и на второ – за обществото ни. Знаете, ние намаляваме като нация. И колкото по-здрав е българският народ, толкова по-лесно ще ни бъде на всички, за да имаме по-голяма продуктивност”, казва медикът.

Съветът му към пациентите е да обърнат внимание на превенцията - правилен хранителен, хигиенен и здравословен режим от гледна точка на спортуване, правилно хранене, активен начин на живот. Това е изключително важно не само за дегенеративните заболявания на гръбначния стълб, за мозъчно-съдовите заболявания, онкологичните заболявания. Превенцията на някои видове онкологични заболявания е превенция за сблъсъка с неврохирурга. Белодробният карцином например дава много често метастази в мозъка или прешлените.

„Изключително важно е да имат вяра в своите лекари и да изпълняват назначената терапия. Има много възрастни, и по-млади пациенти, които не искат да приемат лекарства или да спазват даден режим, което е грешно. Много често наблюдаваме и друго – пациентите отлагат доста дълго посещение при лекар, до момента, в който дадена оперативна интервенция е неизбежна. И тогава ние като неврохирурзи не можем да бъдем и максимално полезни. Тъй като нервните структури са изключително фини, могат да настъпят значителни увреди, които после да бъдат много бавно поправими”, обяснява д-р Калнев.

По-младите медици пък съветва да се стараят по време на своето следване. Да вземат максимално от преподавателите в университета. Медицински университет – Пловдив има изключително богат набор от свободноизбираеми предмети и кръжоци, което е доста полезно за студентите. „Нека колегите да се възползват максимално от времето в университета, за да намират знания и опит”, допълва д-р Михаил Калнев.

Операциите понякога продължават с часове