Д-р Стефан Митев – асистент по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ София и Председател и съосновател на фондация "Инициатива за българско рационално общество" коментира последното интервю на доц. Мангъров от тази сутрин. 

Д-р Митев работи в две особено важни направления синдром на дразнимо черво и хранителни непоносимости. Според него медицината у нас е ежедневна борба и то не само за здравето на пациентите – понякога борбата е срещу проблемите в системата, а те са многобройни.

Ето каква е позицията на Д-р Стефан Митев, която той сподели публично в социалните мрежи:

"Нека предварително отбележа, че не съм съгласен с позицията на доц. Мангъров за отпадане на изолацията и прекаленото фокусиране върху икономиката. Икономиката може и ще се възстанови. Но ако стигнем до ситуация, подобна на италианската, няма как да върнем човешките животи, които ще се загубят заради липсата на достъпни медицински ресурси.

Но доцент Мангъров каза нещо много важно, за което въобще не се говори. Вероятно, защото е сложно за разбиране и не всеки може да вземе отношение по въпроса, както например е с носенето на маски.

Доц. Мангъров препоръча да се проведе сероепидемиологично изследване за установяване на имунния статус на нацията. Какво означава това?

Ето моята интерпретация.

Първо ще ни трябва репрезентативна извадка от българската популация. Това ще бъдат около 2000 човека, които са избрани на случаен принцип от цялото население на страната. Такива извадки от хора се използват например от социологическите агенции за предварителни прогнози за бъдещи избори.

Изключително важно е да разберете, че хората, участващи в репрезентативната извадка, трябва да са събрани на случаен принцип - например чрез компютърна програма, която избира произволно 2000 ЕГН-та. Не трябва да се включват резултатите от вече проведените тествания на лекари и депутати, защото те НЕ са случайно подбрани, а отразяват конкретни групи от хора. Това е лесен за разбиране пример за недопускането на т.нар. selection bias, който може да изкриви резултатите. Тоест в репрезентативната извадка се очаква да се включват всякакъв вид хора - млади и стари, бедни и богати, от столицата и от провинцията, с различен социален, здравен и обществен статус.

След като сме определили репрезентативната извадка е време да изследваме тези хора с тестове за антитела и евентуално PCR. Резултатите ще са изключително важни за определяне на бъдещата стратегия за справяне с вируса.

Да кажем, че Х процента ще бъдат отрицателни за проведените тестове - тези хора са субпопулация, която е все още податлива на вируса и трябва да се пази, защото може да се зарази.

Y процента ще бъдат установени като болни към момента - те трябва да бъдат хоспитализирани или карантинирани.

За Z процента ще стане ясно, че вече са прекарали COVID-19 и са излекувани - те ще имат положителен резултат за IgG антитяло и отрицателен за IgM и PCR.

Така получаваме процентите X, Y, Z за репрезентативната извадка от 2000 човека.

И сега идва важният извод.

Ние може да екстраполираме тези резултати към цялата страна с определен интервал на стандартна грешка. Например, ако се установи, че 10% от извадката вече са излекувани и статистически изчислим, че стандартната грешка (отклонение) е 2%, то може да твърдим с голяма степен на сигурност, че излекуваните в цялата страна са между 8 и 12%. Отново подчертавам, че тези разсъждения са валидни само за репрезентативна извадка, а наличието на предварителна селекция (selection bias) ще изкриви резултатите.

Рационално е да вземаме решения за бъдещето, когато вече имаме статистически данни за приблизителните проценти на заразени към момента, излекувани и все още неболедували.

Помислете по въпроса защо това не е водеща дискусия по медиите, а се занимаваме с "дребнотемие".