Звукът на родопската каба гайда и ехото от черните дупки в Космоса звучат на една и съща честота. Това необичайно съзвучие посреща посетителите в Музея на българската гайда в смолянското село Стойките. В т.нар. „Магическа космическа стая“ всеки може да да чуе ниският, дълбок тон на гайдата, преплитащ се със звук, пресъздаващ вибрациите от далечния Космос.

Музеят на българската гайда е открит през 2022 година и е единствен по рода си не само у нас, но и в Европа, обяснява пред TrafficNews уредникът на музея Екатерина Щерева. Макар да се намира в сърцето на Родопите, експозицията представя гайди от всички фолклорни области на България. Почти всички експонати са дарения, а имената на дарителите са подредени по региони върху специална видео стена – своеобразна карта на живата българска традиция.

Посетителите могат да научат в детайли как е устроен инструментът и как се изработва. Основните му части са кожата (мяхът), духалото, гайдоницата и ручилото, което възпроизвежда характерния нисък басов тон. Най-важният елемент обаче е пискунът – свирката, от която се ражда звукът.

В миналото пискунът се е изработвал от бял бъз, заради меката му и лесна за обработка дървесина. Настройването ставало чрез конче, което регулира клапанчето. Самият процес по направата на гайда е дълъг и изисква търпение – дървените части съхнат и се обработват повече от година, а кожите се осоляват и подготвят в продължение на няколко месеца. Задължително условие е майсторът да може да свири, за да настрои инструмента правилно, уточнява Щерева.

Гайдите се изработват само по поръчка – ако не се използват редовно, кожата може да се сцепи, а дървото да се разсъхне.

В музея е показана разликата между двата основни вида гайди у нас. Каба гайдата, характерна само за Родопите, звучи ниско и дълбоко. Самото ѝ име означава „нисък“, а тембърът ѝ е подходящ за бавни, протяжни мелодии. Тя има леко извита гайдоница и дълго, масивно ручило.

Джура гайдата, разпространена в останалите фолклорни области, е с по-висок и писклив звук. Тя е предпочитана за по-живи мелодии и за свирене в оркестър. Гайдоницата ѝ е права, а ручилото – късо и тънко.

Музеят е създаден и като поклон пред делото на Апостол Кисьов – родом от Стойките, основател на първия фолклорен ансамбъл в България през 1949 година и инициатор на Роженския събор в съвременния му вид. Негова е и идеята за легендарния оркестър от 100 каба гайди.

Почетено е и едно от най-впечатляващите събития в съвременната фолклорна история – рекордът на Гинес от 16 май 2012 година, когато 333-ма гайдари свирят заедно в зала 1 на НДК. Рекордът остава неподобрен и до днес.

Една от най-вълнуващите части на музея е връзката между гайдата и Космоса. Ниският тон на каба гайдата – този на ручилото, съвпада по честота със звука, който учените улавят от черните дупки, около 440 херца. Именно това може да се чуе в „Магическата космическа стая“.

Тук посетителите научават и още един любопитен факт – песента „Излел е Дельо хайдутин“, която лети в Космоса със златната плоча на „Вояджър“, е записана с гайда, изработена от майстор от село Стойките.