В рамките на два месеца пловдивският фотограф Минко Михайлов прави преход между две крайности – от най- организираната държава света - Япония към най- многолюдната – Индия. Населението на Япония е 127 милиона души  - огромен брой, но все пак три пъти по-малко от броя на  хората, които през февруари се събраха на фестивала Маха Кумб Мела. 


„През последните няколко години посетих някои от най- екзотичните места на планетата, но Япония е едно от невероятните места, на които съм бил. Там традициите, които японците спазват от столетия се преплитат с технологиите на бъдещето. И всичко това е една невероятна симбиоза“, разказва Михайлов.

Според него,  всяка  технология, която се създава в тази страна не е самоцел , а се прави в помощ на хората. В Япония Михайлов снима Токио, Осака, Киото, Нагано и разбира се емблематичната планина Фуджи. Природата на острова е впечатляваща, но още по-впечатляващи са редът и чистота, които японците поддържат навсякъде.

„Всеки е чувал за японските тоалетни и аз бях сравнително подготвен. И все пак когато видиш срещу теб 15 бутона , включително за музика и температура на водата, разбираш, че си в друг свят. Няма значение дали си в 5-звезден хотел или в обществена тоалетна – чистотата е без компромис. На една бензиностанция видях, човек легнал под тоалетната чиния, който почистваше всяко ъгълче от тоалетната.  Всичко блестеше от невероятна чистота. Невероятно просто нали?  В Япония никъде не видях кошчета за боклук. Също така не видях и боклук. Всеки японец си събира отпадъците в джобовете или в торбичка и след това го изхвърля разделно вкъщи или в офиса. И това те не го правят насила или защото някой ще ги глоби – те искат да им е чисто навсякъде и имат волята да живеят по този начин“, разказва фотографът.

Традициите, които японците поддържат от векове , са изключително важни за цялото общество. Минко Михайлов е успял да присъства на няколко традиционни японски сватби, които се провеждат по същия начин, по който се се провеждали поколения назад. Успял е да види и древен ритуал, който се изпълнява, когато детето навърши 5 години. „Цялото семейство се събира в храма, облечени са в техните традиционни кимона и следват стъпките на ритуала. Това е празник за цялата фамилия и всичките им сетива са насочени към него. Правят го така, както техните предци са го правили преди хилядолетия“  разказва пловдивчанинът.

Част от пътешествието е била и срещата с „майко“ – момиче , което се подготвя за гейша. Май- ко се превежда като „танцуващо момиче“.  „Успяхме да влезем в къщата на гейшата, което само по себе си е изключително трудно. В България се шири изключително грешна представа за това , какво представлява гейшата. Японската дума гейша буквално означава „човек на изкуството“ - на пеенето, на танците и свиренето на шамисен, на калиграфия, икебана, редене на поезия. Заедно с това гейша е изкусна майсторка в говоренето, сервирането на храни и напитки  и е част от прочутата чаена церемония.  Човек, може да си плати да прекара няколко часа в компанията на гейша, но не може да има физически контакт с нея. Японците уважават изключително много гейшите, те имат много висок статут в обществото.

Присъствахме на чаена церемония, „майко“ беше с грима и дрехите, с който се изпълнява ритуала, беше изключително преживяване“, разказва фотографът.

Михайлов е бил впечатлен и от невероятното отношение на японците към животните.

„Те  са много състрадателни и се грижат освен за хората, и за животните. Там грижата за животното е издигната в култ. Бяхме в един град – Нара, в провинцията, в който имаше много елени и сърни, Бяха навсякъде- в парковете, в храмовете. Хората ходят при тях и ги хранят. Интересното е, че когато им подават храна им се покланят, а животните също са започнали да се покланят на хората в знак на благодарност. В Япония, особено в големите градове има много заведения, в които има различни животни. И например като ти донесат кафе или чай, заедно с напитката ти носят и котка или куче за гушкане. Но има и други животни- зайци, хамстери, дори малки розови прасенца – но там нямаше места, защото всичко беше с резервации“ си спомня фотографът.

Кадрите, заснети в Япония ще бъдат част от документалната поредица, която Михайлов подготвя с видеооператора и монтажист Янко Ечкин. Той ще бъде част от поредицата „В търсене на кадър с Минко Михайлов“. А най-интересните обекти, запечатани от камерата ще бъдат експонирани в изложба, която ще се открие на 8 април в Дома на културата в Пловдив. 

Пловдивчанин снима най-голямото събиране в човешката историяОколо половин милиард души се къпаха в свещените води на Ганг по време на фестивала Маха Кумб Мела в Индия, който приключи миналата седмица