Знаете ли къде сервират средновековно мохито? А къде е живяла първата официално регистрирана вещица? Къде е домът на могъщият вампирски клан Волтури от култовата поредица „Здрач” на Стефани Майър? Къде се намира най- богатия музей на етруските? Или къде можете да присъствате на гурме вечеря, приготвена от затворници?
Градът се нарича Волтера и се намира в северната част на Тоскана. Разположен в провинция Пиза, недалеч от Флоренция, Сиена и крайбрежието, той е очарователна смесица от антични останки, средновековни замъци и кули и легенди.
Волтера е било важно етруско селище между VІІ и ІІ в. пр.н.е. През III в. пр. н. е. градът става мишена на амбициозните римляни. Етруските губят битката с Рим през 298 г. пр. н. е., а два века по-късно военачалникът и диктатор Сула, заселва там ветерани от войната.
През Средновековието и Ренесанса той процъфтява , тъй като в околностите му се намират мини за албастър, има находища на ценни минерали. Силуетът му, опасан със 7 километрова крепостна стена, е емблематичен. Няколко пътя стигат до древните римски порти Порта дел'Арко и Порта Диана, зад които започват тесните улички, които се вият покрай старите църкви, каменни къщи със задължителните дървени капаци, бившите замъци, превърнати сега в хотели, десетките ресторанти, бутици и работилници.
Приближавайки се до Волтера по едно от шосетата, не можете да пропуснете необичайните скулптури на Мауро Стачоли, чиито впечатляващи метални кръгове и елипси показват обединението между изкуство и природа.
Днес гражданите на Волтера живеят, потопени сред векове история, позейки традициите и обичаите и огромното си културно наследство. Приемат туристите като „необходимо зло”, като правят всичко възможно да ги настанят, нахранят и осведомят по най- добрият начин.
Влизайки във Волтера, можем да видим всички епохи, започвайки от части от стените, които ни връщат към етруските времена и Средните векове.
Пиаца дей Приори е главният площад на Волтера , на който се намира най- стария дворец в Италия, по модела на който е създаден флорентинския Палацо Векио. В тази сграда се е помещавало кметството на града. Отсреща се намира Палацо Преторио и прочутата Кула на прасетата , която се нарича така заради глигана, издълбан в на стената. В другия край на площада е епископския дворец, който сега е музей на църковното изкуство .
От Пиаца дей Приори тръгва Виа Маркезе, която ни отвежда до Етруската арка и останките от римския амфитеатър.
Етруското миналото на Волтера е събрано в музея Гуарначи , в който има огромен брой експонати. Музеят съхранява стотици погребални урни от елинистическия и архаичен период от района, много издълбани от алабастър и туфова скала. Той е и един от най-старите обществени музеи в цяла Европа . В него е събрана най- голямата колекция погребални урни , в които е бил съхраняван праха на починалите.
Етруските почитали много мъртвите, изграждали цели подземни градове за тях, като първоначално изгаряли починалите и ги поставяли в урни –изумително правдиво представящи лицето на покойника. След време урните заприличали на къщи, изписвали се разгулни сцени на разточителни пиршества, спортни състезания, музикални изпълнения.Урните са изключително -екстравагантни и изобразяват починалия във вид на склуптура, изваяна върху капака. Страните на мраморните кутии са украсени с впечатляващи релефни сцени от митологията или живота на мъртвия.
В музея се намира и една от най- известните бронзови фигури в света , наречена Вечерна сянка. Тя е от 3 век пр.н.е. и представлява издължен като вечерна сянка образ на голо момче, което стои неподвижно и леко се усмихва. Склуптурата има толкова съвременно арт звучене, че спокойно може да се предположи, че е изработена от съвременен артист. Тя обаче е направена преди 23 века и е открита от фермер от Волтера, който дълго време я използвал като … ръжен.
От своето завладяващо положение на хълма огромната крепост Медичи гледа над Волтера и околността. Тази масивна сграда се вижда от километри и характеризира силуета на хълма, на който лежи градът. Крепостта е построена през 1474 г., точно две години след като Флоренция завладява Волтера след жестока битка за контрола на близките алуминиеви мини, важен минерал, използван при производството на текстил. Крепостта е била предназначена не само за защита на града, но преди всичко да държи града под строг контрол и да предотврати въстания срещу новите господари на града.
Крепостта на Волтера се състои от две части: старата Рока или крепостта, построена от атинския херцог Гуалтиери VI от Бриен, управител на Флоренция, през 1342 г. и модифицирана от Лоренцо Великолепния и Новата крепост, построена също от Лоренцо Великолепния през 1475 г. Като двете са свързани.
В момента крепостта се използва като затвор и достъпът до нея е ограничен. Затворниците тук участват в различни рехабилитационни програми като отглеждат подправки или готвят в гурме – ресторант.
Историята на старинното градче е изпълнена с магии и мистерии. Твърди се, че тук е живяла първата , нарочена от Инквизицията - вещица. Историята разказва за Арадиа, родена във Волтера на 13 август 1313 г. Църквата я осъдила и затворила, но в деня на екзекуцията й килията била намерена празна.
Стъпвайки на легенди и митове в района, писателката Стефани Майър избира Волтера за дом на най-могъщия вампирски клан, Волтури в романа си „Здрач”. Те живеели под земята, а красивите сгради от запазилото средновековния си облик градче ползвали, за да подмамват туристите.
Жителите на Волтера не се тревожат от „вампирската” слава на града, защото знаят , че тя е добра примамка за туристите. За тях обаче е далеч по-ценно да пазят традицията и обичаите. Правят това на ежегодните фестивали, които показват сцени и игри от живота на града в Средновековието. Най- популярният фестивал се казва „Gioco delle Contrade” и се провежда на Пиаца дей Приори през юни.
Другият фест „Волтера през Средновековието” е през август. Тогава всички жители на града излизат облечени като предците си през 16- 17 век , правят исторически възстановки, работилници за дърворезба, обработка на кожи, в парка има състезания с ловни птици, стрелба с лък, готви се по средновековни рецепти, а витрините на бутиците са облепени с амбалажна хартия и слама, за да може внушението да бъде пълно. Местните барове и ресторанти също променят менютата си за празника и включват в асортимента си „актуалното” за епохата средновековно мохито и хамбургер с …трюфели.