Великият град на македонските царе. Така е бил известен в древността Хераклея Синтика, споменаван от половин дузина антични автори начело с Тит Ливий и Плиний Стари.

Близо век пък продължават пък яростните спорове между наши, гръцки и западни учени, къде точно се е намирал сравняваният дори с Ефес величествен град.  Гърците дърпат чергата към себе си и търсят руините му в Рупелското дефиле, което води към Серското поле.

Пророчицата Ванга, чиито къща, гроб и църква са в Рупите, първа казва приживе, че в планината Кожух има закопан древен град, в който е убит царски син. 

Историята е от залеза на древното македонско царство.  Предпоследният македонски владетел Филип Пети (221-179 пр. Хр.) имал двама синове. Престолонаследникът Деметрий се провалил в опитите си да убеди баща си и брат си Персей да не воюват с Рим. Той познавал добре римляните, защото е бил техен заложник.

По време на пир брат му Персей организирал неговото убийство. Поканил го, отровил го и заповядал да го удушат с възглавница, за да е по-сигурно. Филип V получава удар като научил, че единият брат е организирал убийството на другия, но не успял да лиши Персей от трона. Той се възкачва и самонадеяно започва походи срещу Римската държава. Резултатът е печален и за него, и за царството му.

През 168 г. римляните превземат древна Македония, а след това завладяват и целия Балкански полуостров. Плененият Персей пък е измъчван жестоко - не му дават да спи, вследствие на което полудява, а накрая е посечен с меч. 

Повечето учени обаче не вземат насериозно думите на Ванга и продължават разправиите къде е бил прочутият град.

Точка на догадките слага един надпис на латински върху плоча от некропол край петричкото село Рупите,  щурмуван с багер от иманяри през 2002 г.

Надписът е преведен, коментиран и публикуван от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет още същата година.

Оказва се, че разчетеният текст е писмо от канцеларията на император Галерий от 308 година и с него владетелят  възстановява градския статут на Хераклея Синтика. Вероятно през втората половина на II век или през първата половина на III век, градът е бил наказан. Император Галерий възстановява правата на града и неговите жителите вече могат да контролират по-голяма територия.

Този надпис е безценен, понеже е категорично доказателство, че Хераклея Синтика се намира точно на това място. По-конкретно -  върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от изгасналия вулкан Кожух, съвсем близо до гроба и църквата на Ванга. 

През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.

След като дълги години в Рупите идваха предимно почитатели на пророчицата Ванга, чойто гроб и църква никога не остават без посетители, сега постоянно расте напливът към разкопките на античния град.

Първите археологически проучвания на обекта започват през 1958 г. от проф. Атанас Милчев от Софийския университет. Следва голямо прекъсване до началото на 70-те години, възстановено с теренни проучвания с малки сондажни разкопки в района от българо-полска експедиция. Те също са публикувани, но археолозите не са знаели кой е градът.

От 2007 г. започват същинските археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

Именно те стъпка по стъпка разкриват цялото величие на античния град, който толкова впечатли и премиера Бойко Борисов, че на последното заседание на кабинета той разпореди незабавно да се отпуснат още 100 000 лева, за да не спират разкопките на археолозите.

Преди това държавата тази година предостави 1,5 млн. лв. за разкопки и изграждане на пътища до древния град.

Според родните учени в античността Хераклея Синтика е можел да съперничи на главния и най-красив град на провинция Тракия – Филипополис, макар и да е доста по-млад от него. Доцент д-р Людмил Вагалински го сравнява с древния Ефес заради съхранената архитектура и мащаба, който е с впечатляващите 10 квадратни километра в подножието на изгасналия вулкан Кожух. Разкопките доказват, че градът е на близо 6 хиляди години.

Данните от георадара  разкриват размерите на целия площад, който е съизмерим с този на Филипополис. Площадът е очертан от гражданската базилика (съдебната и търговска палата),   светилище и дълга поредица от магазини. От разкритите части се вижда, че сградите са били богато облицовани с мраморни плочки, корнизите също били от мрамор. 

Открити следи от стъклопроизводство в изградена пещ в базиликата свидетелстват, че в Хераклея Синтика това е добре развит и доходен занаят. Предполага се, че градът е имал и монетарница, където са се сечали монети.

Открита е и най-старата християнска църква в региона. Все още не е открит античният театър,  който се предполага, че е съществувал и се намира в  източната страна на Кожух планина. Почти е сигурно, че в града е имало театър, защото е открита работилница за теракотени антични маски.

Миналата година беше намерена красива и изключително добре запазена мраморна глава на женска статуя. Прическата й е популярна през Римската императорска епоха и се нарича melon frisure – защото релефът на косите напомня линиите по кората на пъпеша.

Тогава археолозите откриха и голяма мраморна статуя, която вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял около стотната година. Статуята е намерена без главата, която може да се е отчупила при някои от катаклизмите, сполетели Хераклея Синтика, смятат археолозите. Близо до статуята е разкрит и надпис, в който се споменава името на известен жител на древния град.

С отпуснатите от правителството 100 000 лева ще продължат разкопките като основните дейности са  по разкриване на Акропола (крепост в най-високата точка на града) и на канализацията, която е минавала под гражданската базилика. Работи се с реставратори от Археологическия музей при БАН, за да се възстановят мраморните сгради. Целта е да се разкрие напълно гражданската базилика, защото оригиналният градеж на северните стени на сградата са запазени до 5 метра височина. Има щети единствено по сводовете, които са рухнали. Идеята е в реставрираната сграда да се разположи музеят, в който да бъдат изложени и находките от обекта.

Най-вероятно Хераклея Синтика е основан във втората половина на IV в. пр. Хр. и е издигнат от Филип II Македонски, цар на древна Македония, или от неговия син Александър III Велики, което предстои да се изясни от продължаващата работа на археолозите. Градът бил космополитен и в него живеели 40-50 000 жители от различни етноси -  траки, елини, македони, римляни, келти и може би дори илири - предците на днешните албанци. Те са общували и пишели на древногръцки език, по-рядко на латински. Говорели са и на своите езици, пазели са етнокултурните особености и имена, което става ясно от надписите на надгробните плочи.

Спред доц. Вагалински е сигурно, че градът е основан от македонските царе. И неслучайно носи името Хераклея, защото владетелите на македонците извеждат своя произход от митичния герой Херакъл. Втората част на името е Синтика, защото се намира в областта на тракийското племе синти. За него има информация в писмените извори, но като материална култура засега не е познато.

Според археолога през първия век на новото хилядолетие, когато Римската империя е най-силна, градът се е равнявал с основните селища в Римска Македония ‒ Тесалоника (днешният Солун) и Бероя (днешната Верия в Северна Гърция).

Градът просъществува със сигурност до VI век, когато за последен път бил споменат в данъчните списъци от времето на византийския император Юстиниан Първи Велики. След 400 г. мощно земетресение нанася тежки поражения на града и той не се съвзема, но през VI в. се издига град Партикополис, който се намира под днешния град Сандански. По-късно, през VII век, голям брой дялани камъни, колони и капители са пренесени от града и използвани в съседните селища, което е причина за споровете около мястото на града.

 Колко бързо расте популярността на Хераклея Синтика най-убедително обясни само със сухи цифри пред TrafficNews Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич.

"Поех скромната читалищна сбирка през 2006 г. когато през града минаваха едва няколкостотин туристи, които идваха предимно заради Самуиловата крепост и къщата на Баба Ванга. Имахме амбицията те да станат 5-6 хиляди годишно, а за миналата година те вече са над 60 хиляди. Това са хора от 60 държави от цял свят.  80 на сто от тях идват, за да видят Хераклея Синтика", обясни Сотир Иванов.

Според него древният град е от изключителна важност за разитието на туризма в региона и затова се прави всичко възможно разкопките да  продължат, но в същото време да се посрещат туристите.

"Това е може и единственият музей у нас без почивен ден. Възползваме се от всички дадености – популярният вече комплекс на Баба Ванга, магистралата за Гърция и близостта до три граници. Страшно много хора - и българи, и чужденци, минават да видят обекта", продължава шефът на музея в Петрич.

В него залагат на така наречената „политика на отворените врати“.

"Археологическите проучвания дават една нова възможност – хората могат да видят на момента какво се случва при разкопките. Например, когато изваждахме римската статуя, която сега е експонирана в Гражданската базилика на Хераклея Синтика, имаше стотици хора, които наблюдаваха целия процес на живо.

Бих казал, че може би това е най-удовлетворяващото в нашата работа, защото виждаме пряко, на момента заинтересоваността на хората към това, което правим и веднага виждаме тяхната положителна оценка. Ще продължим да правим това. В нашия музей в Петрич са изложени откритите монети, керамика, пластика, които са консервирани и реставрирани и не могат да бъдат изложени на открито", завършва Сотир Иванов. 

Снимки: Исторически музей-Петрич и Archaeologia Bulgarica