Човек не може да остане безразличен към омагьосващата Барселона. Заслугата затова е предимно на архитектурния гений на Антони Гауди. И ако нямате време да посетите всяка една забележителна къща по негов проект, то е задължително да отделите поне малко време на делото на живота му – катедралния храм „Светото семейство” – Ла Саграда Фамилия.

Дори да сте на път за друга дестинация, едно прикачане на летището в Барселона, където да ви се налага да изчакате няколко часа, е достатъчно за да запомните пътуването си завинаги. Метро и влак свързват терминала с катедралния площад за по-малко от час. А възможността да си закупите билет онлайн ви дава бърз достъп до храма, избягвайки дългата опашка за билети на място. И не забравяйте да придържате брадичката си на излизане от метро станцията, защото погледнете ли на горе, рискувате челюстта ви да падне.

Саграда Фамилия приканва към едно духовно преживяване дори и най-нерелигиозния посетител. Да, вдъхновена е от живота на Исус, Йосиф и Мария, но се простира далеч извън границите на религията. Сградата е един своеобразен култ на божественото у хората. Самият Гауди е твърдял, че нищо, създадено от човека не бива да превъзхожда божието творение. Прекосявайки корабите на катедралата обаче се зачудихме дали все пак не е нарушил собственото си правило.

Първото нещо, което спира дъха са открояващите се на градския фон осем кули с височина от 170 метра. Можете само да си представите каква ще е гледката при изграждането на всичките 18 по проекта. Правилно разбирате, че катедралата не е довършена – в строеж е вече 140 години! Фактът сам по себе си говори, че има нещо специално в тази сграда.

Вглеждайки се в първата от трите фасади, веднага ще видите кое. Вниманието към детайла, сложността на сцените и реалността на образите са нещата, които правят катедралата уникална. Аудиогайдът разказва, че човешките фигури са правени по модели, които са позирали на място – телата и лицата пред вас са на истински хора - и затова образите са така реалистични.  Взависимост от времето, с което разполагате можете да продължите да откривате сцени от фасадата, да разгледате макетът на катедралата, показващ как тя ще изглежда в завършения си вид или директно да влезете вътре.

Интериорът на Саграда Фамилия е не по-малко впечатляващ. Идеята на Гауди е да доближи сградата възможно най-близо до природен пейзаж – колоните наподобяват дървета, така че разходката вътре е като разходка в една огромна каменна гора. Витражите на източния кораб са в топли цветове, създавайки усещане за ранно утро, а тези в западния – в студени, сякаш пада нощ. Цялата сграда „диша” позволявайки на вътрешността да получава достатъчно количество естествено осветление. Дори криптата е конструирана така, че да бъде осветена от слънцето – нещо, което не може да се види често.

Но може би най-интригуващото място в храма е западната фасада, където е разположен и един магически квадрат (квадрат от числа, в който сбора на всеки ред, колона и диагонал е равен на едно число – магическата константа на квадрата). За разлика от магическите квадрати, чиято константа е 34, обаче, в този константата е 33 – числото на христовата възраст. В квадрата е скрито и друго послание –повтарящите се числа образуват абревиатурата INRI - Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum – надписът, който Пилат Понтийски поставя на христовия кръст. Ако сте чели творбите на Дан Браун, вероятно вече знаете, че той използва именно този магически квадрат на Гауди в създаването на своите пъзели, добавяйки най-различни интерпретации на числата. 

След като тествате своята наблюдателност и аритметичните си способности, можете да вземете един от двата асансьора, които ще ви качат до върха на кулите. Билетите за тях се заплащат допълнително, а местата са ограничени.

Защо това преживяване си струва? Причините са две. Първо, от върха ще имате възможност да видите цяла Барселона, чак до пристанището, където огромните круизни кораби акостират и скриват не само хоризонта, ами и цялото море. И второ, заради още една доза математика. Погледнати отгоре, витите стълби, по които ще слезете, показват златното сечение на Фибоначи. Няма парапет, така че за по-слабите сърца гледката може да се окаже страшна. Но пък е неповторима. Докато стигнете до долу, световъртежът ще ви кара да се чувствате като Алиса в страната на чудесата. И не, не можете да ползвате асансьора на слизане.

Кулите на храма са важни и в друг аспект – акустичния. Гауди умело управлява не само светлината, но и звука. Хилядите малки отвори по кулите целят равномерното разпределение на звука при камбанения звън, така че той да се чува от всички краища на града. По този начин цялата сграда се превръща в огромен музикален инструмент.

Ако решите да посетите катедралата, имайте предвид, че неделната служба продължава час, понякога и повече, така че няма да можете да влезете преди 10:00 сутринта ако изберете този ден. През другите дни на седмицата единствено достъпът до криптата може да е ограничен поради църковни служби. Но пък тях можете да наблюдавате от наоса. Ако можете да си позволите да не бързате, със сигурност ще се насладите пълноценно на преживяването.

Автор: Карина Тонева