Арина Христова е дългогодишен екскурзовод. На работата си гледа като на призвание, а на пътуването - като на неспирен процес по опознаване на света и самия себе си. Водила е индивидуални туристи, както и групи, из почти всички познати кътчета на България. Част от свободното си време посвещава на това да открие по-малко познатите. 

Тя е магистър по културен туризъм и културно проектиране, както и по екология. По-малките пловдивчани я познават като г-жа Опера.  

- Как виждаш бъдещето на екскурзоводската професия в условията на пандемията? Някои твои колеги смятат, че ще е необходимо да се приспособят към промените, други са на мнение, че ни очаква засилен интерес, веднага щом паднат ограниченията. Мислиш ли, че нещата ще тръгнат постарому?

- Екскурзоводите по природа са гъвкави, готини и находчиви. Все ще измислят начини да упражнят себе си в новите условия. Всичко тече, всичко се променя, без това не може да съществува светът и неговите радости от преодолените несгоди. Мисля, че сега тази професия ще бъде повече от търсена, защото ще се издирват смели в мисленето си и безстрашни в действията си гидове. Ще се иска висока устойчивост – физическа, психическа и духовна. Екскурзоводът трябва да престане да бъде просто един придружител, а да стане носител на новото време и мислене. Освен за историята, да разказва и за бъдещето, да бъде генератор на състояния, които са 90 процента от пътуването, а то е не само пространствен процес…        

- Според теб адекватни ли са мерките, взети до момента за туристическия бранш. Оптимист ли си за предстоящия летен сезон и какви са прогнозите ти за него?

- Дали са адекватни мерките за българския туризъм, мога да отговоря само, ако имаше такива… Но това не ми пречи да съм оптимист! Туризъм ще има с нас или без нас. За този летен сезон, и не само, ни се отваря чудесна възможност да спечелим българския турист на наша страна. Той е един отличен потребител на родните си услуги. Наблюдавам го и в директната си работа с него, както и в случайните си срещи по тайните ни пътечки. Дай Боже, с цел да имаме някакъв туризъм този сезон, да не подложим ситуацията на компромиси с качеството. Царе сме на хаоса, само и само да сме в играта!

- Много ключови събития бяха отменени, като Розоберът, фестивалите в Казанлък и Карлово. Как ще се отрази това?

- За отмяната на ключови фестивали и събития съм малко объркана. Даже много. Ще приема, че туристи няма да дойдат тази година, защото такива са разпоредбите навсякъде… Тези фестивали няма да са с международно участие и, разбираемо, няма да генерират приходи и всякакви съпътстващи блага…

Но какво пречи, чисто символично, да бъдат отбелязани? Тук няма дори да споменавам, че тази истерия или мистерия с „коронованата особа“ е повече от преекспонирана. Дори и така да е! В една национална политика, която поддържа бодрия дух на нацията и тя да чувства своята принадлежност към установени гордости и традиции в такъв сложен момент, чудесен пиар ход щеше да бъде създаването на алтернативи за тези събития. Но за това се иска друга категория мислене.

- Сега, когато няма извънредно положение и КПП-та, кое е първото място, което ще посетиш?

- По темата за КПП-тата, не смятам, че те бяха някаква пречка за мен. Имам благословията в тази истерия да не ходя на работа и да имам чудно село, находящо се извън всякакви ограничителни мерки. Гората е моя, реката също, фантазиите ми са счупили всякакви рекорди по пътувания. Това, което ще направя, е да си ида до Пловдив и да изведа приятелите си в гората, за да тестваме новата ми хрумка: Пътешествия по приказки. Сега чета книгата "Български митове и легенди" на Цанко Лалев и съм решила към всяка една приказка да прикача по един маршрут. Много се вълнувам от това си начинание!

- Ти си пътешественик по душа и обичаш да откриваш интересни местенца из страната. Би ли могла да представиш някоя от любимите си дестинации?

- За село Небеска научих от една книга за скални светилищни комплекси. Бях в книжарница да търся подарък, който да носи, един път, послание към получателя, и втори - да охарактеризира малко и подателя – мен. Така попаднах на книгата „Повторени сънища“ на Николай Нинов. Най-първият разказ на най-първа страница беше за древен комплекс до село Небеска и беше озаглавен "Над Небеска под Небето" … толкова елегантно и поетично казано, че в този момент, все едно удари камбана в главата ми, като просветление, което отвори нова страница в житейските ми търсения. Този лиричен импулс на застинала в скалите древност ме държи и до днес… а от тогава минаха точно 5 години. За тези 5 години ползвам книгата и като пътеводител за личните ми пътувания, и като вдъхновител за авторски маршрути. А първото ми ходене до там си го направих сама, както правя на повечето места, на които ходя за първи път. Има една много особена интимност на този акт, когато проучвам за себе си място, което вече е натоварено с някаква емоция. А тя се е създала в момента, когато аз и мястото взаимно сме се открили – по интернет или чрез книга, и иде ред на първата ни среща. Винаги има някаква съпътстваща ситуация или състояние, което провокира тези така наречени срещи. Нищо не е просто случайно! 

Селото се намира в Източни Родопи, дори мога да го нарека махала. Няма и десетина къщи, разпилени в меките и слънчеви извивки на планината. Може и никой да не живее в това село, но селото живее само за себе си в създалото се местно безвремие. На около 300 - 400 метра от къщите се извисява нещо като рид, леко възвишение, над което се забелязват едни специфични дипли на скалата. Бих ги определила като застинало небе.

И тук ще скоча в друга любима моя тема за имената на селищата у нас. Работата ми на екскурзовод ме е научила да мисля малко по-абстрактно и смело, особено за подобни места, за които имаме само хипотези, предположения, догадки за тяхната функция и употреба, поради липсата на каквито и да било писмени извори или артефакти. Но името е нещо като код, който носи съдържанието на едно място, особено, ако то е ползвано или обживявано от древността. Като пример ще дам старите имена на Пловдив, които разказват цели епохални истории и събития. Самото име Небеска за мен звучи, като умалително на "небеса". Или, ако се позова на основния принцип на херметичното познание, убедена в прилагането му от предците ни - „каквото горе, това и долу“, то визуалната представа за небесата са сведени в една много вълнуваща земна картина.

И наистина, за някакви кратки минути изкачване се оказваш точно под небето над Небеска. Оформена е площадка, която ти променя, буквално и преносно, гледната точка! Това за мен е вид магия, която колкото искам да изуча, толкова и не искам, за да си остане онзи блиц на Небесно Откровение. Площадката си я нарекох Небесна площадка за слънчеви химни. Осезаемо си личи, че мястото е ползвано в древността – има типичните за района ниши и други ерозирали форми на профили и същества, като да е било декор за претворяване на небесна сцена. Разбира се, че инстинкта ми на създател на истории сработи и веднага си представих, как мога да развия усещането си за Небеска в тема, която да споделям с хората, които ми се доверяват и имат подобни на моите търсения… И защото имаме най-фантастичния герой, с който България и българите, като съдържание, настроение и енергия трябва да се определяме, и много важно, в контекста на туризма – да се рекламираме, това е ОРФЕЙ. Родината му е Родопа, храмовете са му тук, космогонията му започва от пещерите утроби на планината, за да се стигне до почитанието на вечното и живото-творящо Слънце, водещо до безсмъртието на душата… Представих си, как могат да се четат Орфическите химни в някоя лятна утрин, на изгрев, с неколцина слънцепоклонници, защото мястото си иска споделяне…     

Друго любимо мое място е подобен скален комплекс в Средна Гора под село Свежен – Яйцето на Змеицата. Както вече казах, когато му дойде момента, срещите с такива места се случват – нито по-рано, нито по-късно, точно когато си му е дошъл редът. Това място е откритие на професор Валерия Фол в нейните проучвания за мегалити и сакрални структури из Средна гора. По своето съдържание този комплекс си има всички елементи на свещено пространство: вход, през който се промушваш буквално, за де се отделиш ритуално от профанния свят; има си изсечени стълби, водещи към „нищото“; маса за обредни дарове и храни; има си и главен олтар под формата на овален камък, който прилича на голямо яйце, от където идва и името „Яйцето“.

Може би това е единственото открито мегалитно яйце у нас. За втората част на името на това място, а именно „... на Змеицата“, се казва, че идва от имената на съседните върхове Змейовец и Самодивец. И така си остана за мен до деня, когато в едно от поредните ми ходения там не заснех кадър, който ме въодушеви! Точно до самото „Яйце“ има друга скала, върху чиято южна повърхност се отдели в светлосенки профил на нещо, което досущ изглежда на женска глава със забрадка, чудесен прав нос, отворено око, изразена брадичка, шия и бюст, продължаващ в тяло, като на сфинкс. Ето ти и Змеицата – прародителката в родния фолклор, която поражда първичното яйце, от което се сътворява светът. Дори направих колажна съпоставка със сфинкса в Гиза, като ми се иска да кажа, че нашата Змеица е много по-ранен първообраз на идеята за сфинкс. Тя събира 4-те стихии в себе си, отговаря за Мирозданието, пазителка на знания е, наказва, но и награждава дръзналите да преминат изпитанията и.

-Има ли интерес към подобен вид туризъм? Успяваш ли да изведеш някои от туристите извън отъпканите пътеки?

- Интерес към необяснимите неща и към загадките винаги е имало и ще има. Човешкия ум е устроен по такъв начин – да пита, търси, да не спи. За да има интерес от гледна точка на туризма, то тези обекти, първо, трябва да са познати под някаква форма, да се знае, че ги има, и нещо много важно, да се облекат в представянето си така, че да бъдат разпознаваеми за точния потребител. Индивидуалният туризъм, към който спадат подобен род обекти, е и психология. Трябва да знаеш какъв типаж турист стои пред теб и иска с радост да си плати за изживяването, наречено България.

И ти да му предложиш точната тема – дали ще са енергийни места, магически практики, вино и траки, опера и Пловдив, зависи от два компонента: ключовата дума на търсещия и отлично подготвената теоретически и практически фантазия на предлагащия. За съжаление, големият туроператор мисли мащабно и е прав – ако има запитване за индивидуален тур в България, то той ще почне от каймака: София, Рилски манастир, Пловдив, Търново… Моята работа в такъв случай е някъде по път да започна да прокарвам тънката, но златна линия на невидимите места…

И ако почвата е благоприятна, то с общо съгласие и преди всичко с целенасочен интерес, мога да скоча за кратко в страни от главния път. Затова в последните години започнах да разработвам мои тематични маршрути, които да бъдат полезни на големите агенции, които не могат да отделят време и ресурс за създаването на такъв алтернативен продукт. А за това се иска да си постоянно на така нареченото бойно поле – пътуваш, търсиш, срещаш се интересни хора и обекти, докато не изкристализира идеята в главата. Но пак казвам, това не са теми за всеки културен профил, който идва в България. За всеки тип туризъм си има туристите. Ето, например, работя и с много рускоезични туристи, които са изключително заинтересовани и отворени за езотерични пътувания. Нашата агенция има летен офис  на Черноморието и постоянно получаваме запитвания за турове до лековити места, целебни извори, чудотворни  икони, за които туристите са подочували оттук-оттам. А това са по-скоро собственици на имоти, които са обиколили България по три пъти по стандартните туристически маршрути и сетивата им са доловили, че има неща и места, които не се достигат от първия път.

Много от тях споделят, че са избрали България за втори дом, точно заради тази „добра сила“, както те се изразяват, която ги тегли все насам.  

- Как виждаш туризма и света след кризата?

- България има една феноменална историческа черта – да възкръсва от всяка пепел. Ние - хората от тази земя, сме жар-птицата, която знае тайните на вечното си присъствие – дали ще е в наследствеността на обичните ни обичаи, дали ще е в особеността на верните ни вери, дали ще е по полето с билките или по аязмата с церилките, ето къде трябва да търсим възстановяването на туризма – като го направим интимен за туриста, да го направим пречистващ, като изповед…        

Като един безразсъден оптимист ще кажа, че наистина виждам света и туризма в него много по-целенасочени в индивидуалния подход и духовната свързаност на пътуващите в едно такова приключение. Ако тази коронована особа ни се яви, за да разгони струпванията и масовките и да стопира хронометъра на безумното надбягване с вятъра, то изводите оставям на вас…