Пловдивчанинът Минко Михайлов  е едно от познатите имена в травъл фотографията.  Един от създателите на фотографска школа и носител на редица престижни  международни награди и отличия. Емблематичните му кадри на Пловдив трудно биха могли да бъдат сбъркани.  Михайлов е сред бележитите ни автори в жанра на звездното небе. Фотографът пътува по целия свят в търсене на кадри, които превръща в изкуство. Последното му приключение го отвежда на едно от най- невероятните места на планетата - остров Сокорта. 

Сокотра е едно от най-отдалечените места на Земята, в което еволюцията е поела по свой собствен път и там все още има непокътната природа и праисторически гледки. Островът е обявен за "най-странното място на света".  Местните наричат символа на Сокотра - драконовото дърво - “Дървото на двамата братя”, заради библейската притча за Каин и Авел. Те вярват, че дървото на драконовата кръв се е появило от кръвта на Авел. 

- Наричат Сокотра „Изгубеният рай”. Вие как го намерихте?

- Моя дългогодишна мечта бе да го посетя , може би от 8- 9 години. Гледах снимки, четях пътеписи на хора, които са посетили и така. От години от години знам за неговото съществуване, но все нещо се случваше. Дойде ковид пандемията, след това започнаха пиратските набези. В крайна сметка тази година успях да стигна.

- Каква беше логистиката? Знам, че достъпът до острова е доста труден.

- Да, така е. Няма редовни авиолинии, няма чартъри. Човек не може просто да си  купи билет и да замине за Сокотра. Не е възможно. По море е изключително опасно, защото отсреща е Сомалия и гъмжи от пиратски кораби.  Веднъж  седмично има така наречен хуманитарен полет.  И единственият начин да се стигне до там е през  туроператор от ОАЕ , който има местен подизпълнител.  Летяхме през Абу Даби, като отидохме няколко дни по-рано, тъй като никога не се знае точната дата , на която ще лети самолетът.  Полетът е за около 200 души, като половината места са за местни хора. Така че, седмично на Сокотра ходят по стотина туристи.  Има полет и от Египет, но от там не можеш да влезеш с дрон, защото на  летището ще конфискуват дрона.  Просто е лимитирано и е много трудно.

 - В Йемен от години има гражданска война, тя по някакъв начин отразява ли се на живота на острова. Опасно ли е за туристите, които все пак успяват да стигнат до него?

 - Това, което се случва на територията на Йемен, по никакъв начин не засяга Сокотра.  Даже обратното - бих казал, че на острова  няма абсолютно никаква опасност, никаква агресия. Там дори самите местни хора  нямат затвор, нямат полицията , няма никаква опасност. Това е едно от най безопасните места на планетата, на които съм бил. Иначе, тъй като островът е територия на Йемен, на летището се влиза с йеменска виза, която се издава на място. Обединените арабски емирства проявяват сериозен интерес към острова  и вероятно в бъдеще ще инвестират доста.

Самите местни жители обаче не се интересуват от това, войната не ги тревожи. Не са настроени войнствено и враждебно. Те са абсолютно, как да кажа над нещата .

 - Сокотра означава блаженство. Дали успяхте да го изпитате, докато бяхте там в тази изключително различна среда?

- Не знаех какво означава името, но аз специално там изпаднах в състояние на безвремие. Категорично , даже в един момент не знаех коя година сме, просто си изключих мозъка. Не знаех какъв ден сме, кой месец. Много странно изживяване. Близко до блаженство.Но не може да се опише, трябва да се преживее.

 - Островът е доста голям. Стигна ли ви времето да го обходите целия?

- Останахме 8 дни там, тъй като престоят там зависи от полетите. Н а Сокотра има само един главен глад - Карибу, но там няма нищо интересно за туристите. И от там нататък няма абсолютно нищо- няма градове, няма пътища,  почти никъде няма ток, няма вода, няма канализация, няма интернет, няма нищо. Ние  спахме на палатки, а туроператорът бе подсигурил всичко необходимо. Придвижвахме се с високпроходими автомобили, а всеки ден се вдигаше лагер на различно място. Повечето в групата бяха фотографи, а ние сме свикнали да оцеляваме в различни условия. Хората бяха подсигурили всичко- генератор , за да зареждаме батериите на апаратите и дроновете, имаше даже и преносим душ. Аз лично носех цели 30 батерии, но имах възможност да ги зареждам.  Имаше вода, прясна храна, риба –  с една дума – лукс! Нищо не ми липсваше  с изключение на семейството. Но на някои места на острова хващахме интернет и успявах да говоря с тях.

- Вие сте едновременно фотограф и биолог. За кой от двамата Сокотра бе по-голямо предизвикателство?

 -  И за двамата. Островът е невероятен от гледна точка на биологично разнообразие. Там над 35% от растителността е ендемична – не се среща никъде другаде по света. Неслучайно избрах да пътувам през април, когато цъфти пустинната роза , а освен това , когато няма луна , се правят великолепни кадри на Млечния път.  Бях достатъчно подготвен, за да ме изненада нещо, но в същото време преживяването бе изключително.

За фотографите , които правят астрофотография, Сокотра е едно от перфектните места за такива снимки, тъй като на острова няма градове, няма осветление, няма светлинно замърсяване.  След  април там започват да духат такива ураганни ветрове, температурите се вдигат над  40 градуса  и не е подходящо за посещения.  Но островът е невероятен – има пустиня, има гори, има невероятни бели плажове,  има скали и естествени басейни.

- Имате забележителни кадри на лешояди от съвсем близко разстояние. Как се доближихте до тях?

- Като биолог бях много изненадан от огромните колонии египетски лешояд, които живеят на Сокотра. В България също има такива птици по поречието на Арда около Маджарово, но на острова са стотици. Между другото той е изчезващ вид. Но на Сокотра популацията се умножава. Преди 10 години е обявено, че има около 2000 египетски лешояда има на острова, но според мен в момента са много, много повече хиляди наистина са хиляди. Има много добър баланс между птиците и местните жители. Лешоядите буквално кацат до теб. Те не се страхуват.  Това беше нещо,  което съм си мечтала винаги-  да имам такъв такъв диалог, такъв допир с тези птици и разбира се, да станат прекрасни снимки. Може да ги направиш по изгрев, по залез , в полет, кацнали – всякакви снимки. Лешоядите се грижат за хигиената на острова, те са санитарите там. Там няма сметосъбиране. В същото време обаче има хиляди кози.  Пак от статистика от 2012 година се съобщава за 300,000 кози на острова. Разбира се, те са култивирани, но  тъй като нямат естествен враг се умножават.  А когато едно животно умре, лешоядите решават въпроса с останките. Перфектният баланс.

 - Имате ли любим кадър от пътешествието?

- Аз си ги харесвам всичките. Те ми напомнят за приключението на Сокотра. Подготвям се да участвам с някои в конкурси., ще правим филм и изложба с мой колега.

 - Какви са местните хора, как се разбирахте с тях?

 - Местните хора са страхотни гостоприемни. Както казах изключително миролюбиви. Там са мюсюлмани, а ние бяхме точно по време на рамазана. Те си спазваха техните обичаи по време на поста, макар че се грижеха за нас и ни готвеха. Осигуряваха ни вода и  други напитки, но не докосваха нищо докато не се мръкне. Бяха изключително позитивно настроени към нас. Също така и любопитни – разпитваха ни откъде сме, какво работим, за семействата ни. Не всички говореха английски, но въпреки това се разбирахме чудесно. Просто когато има желание от двете страни се получава. Както споменах, там  няма  затвор, няма полиция.  Никой не краде, никой не се бие, няма убийства. Разпитахме ги какво се случва, ако стане някакъв инцидент дори и неволен. Разказаха ни , че ако стане някакъв смъртен случай по невнимание,  се събират двата рода и си прощават. Това е изумително, но  всъщност ако на такъв остров започнат вендети, те ще се избият за нула време.  Живеят изключително бедно , но са много щастливи и спокойни.  Населението е около 30 000 души и всички се познават по между си.

 - А какво се случва, ако някой се разболее?

 - Има болница само в града. Слава богу не ми се е налагало да я посещавам. Но установих, че там използват изключително успешно тяхната си „народна” медицина. Аз имах следния случай -  подхлъзнах се в една пещера  и падайки се подпрях на ръката. Долу имаше стърчаща скала и си разрязах ръката. Отвори се сериозна рана,  шурна кръв и  отидох към колата нещо да си взема за дезинфекция. Междувременно казах на водача Ахмед какво се е случило. Той отиде до едно дърво, скъса едно клонче, от което потече много гъста смола,  намаза ми раната и каза, че това е за кръвосъсирване. Кръвта спря веднага , затвори се и на следващия ден вече нищо ми нямаше. Остана само белег. Хората на острова живеят в пълна симбиоза с природата.

 - Туризъм очевидно няма, а с какво се препитават, все пак?

- Има добив на смола от т.нар. драконово дърво , което се среща само на Сокотра. Но в ограничени количества. В същото време местните садят плантации с драконово дърво, тъй като козите унищожават младите фиданки и в момента повечето дървета на острова са по 30-40 години. Ограждат с мрежи новите плантации, но с очите си видях как козите прескачат и опоскват наред. Но след няколко години ще има много нови дървета. За щастие този проблем го няма с пустинната роза, защото е отровна.  Другият им поминък е риболовът.  Не знам как е организирано всичко, защото освен на летището, другаде администрация не видях.

 - Звучи като едно много щастливо място. Как изглежда щастието на вашите снимки?

 - О да. На Сокотра не ти трябва да чакаш любимия на фотографите „златен час”. Там през цялото време можеш да правиш невероятни кадри. Снимал съм деца как по обед играят волейбол на една импровизирана от връвчици мрежа. А в очите им е събрано цялото щастие на тази земя.

 - Пътували сте по целия свят , това ли е най- необичайното място, на което сте били?

- Бил съм на много интересни места по света, но това е абсолютно различно. Слагам го на  едно ниво със Западна Сахара, защото това е другото място, където няма туристи, но там пък е пълно с полиция и военни.  Но Сокотра е сякаш друга планета.

 - Къде ще е следващото приключение?

 - Готвя няколко пътувания, но най- интересното се очертава в Индия, в началото на следващата година. На всеки 12 години там има голям фестивал на отшелниците, който събира между 20 и 30 милиона души. Ще се опитам да не го пропусна, тъй като звучи като предизвикателство.