Рударството е един от най- древните занаяти, жив и до днес. България е сред страните , в които рудодобива има дълбоки корени, като сведения за първите рудари датират още от времето на траките – 5-6 век преди новата ера. Малцина се замислят за пътя и всички процеси, които трябва да бъдет преминати преди парчето руда да се превърне в метал. Но любопитните могат да проследят голяма част от процеса, ако посетят Мадан. Градът не е сред популярните туристически дестинации, но всъщност предлага интересни приключения за хората, които търсят по- различно преживяване. А и не бива да пропускаме факта, че се намира в един от най- живописните райони на Родопите. 

В родопското градче, което е център на рудодобива, от няколко години функционира богат музей , а стар рудник е превърнат в туристическа атракция.

Входът на мина "Сполука" се намира в самия център на града и посетителите задължително слагат каска, за да влязат в подземния свят.

Тунелът в мината е дълъг 140 метра, прокарани са още две разсечки, едната - 10, другата - 11 метра. Прокаран е релсов път и всичкото оборудване е действащо, може да се пуснат копресори, агрегати, пистолети.

С влакче посетителите могат да стигнат до дъното на мината. Благодарение на екскурзовод те могат да научат какъв е животът на миньорите и как се е добивала рудата преди век. 

На входа туристите се снабдяват с предпазни каски и миньорски лампи. Тук е положен релсов път, оборудван със стрелки и обходи за маневриране. По него се движи акумулаторен локомотив. Качени в камионетки, гостите се придвижват в тунела, за да опознаят тънкостите на миньорската професия. Те наблюдават забой, разнообразни руднични съоръжения, вертикална шахта с рудничен двор и вентилационен комин. Цялото оборудване е действащо – и сега може да се пуснат компресорите, агрегатите, пистолетите. Видовете подпорно укрепване и крепежи, експонирани тук, се използват и в действащите мини. В рудника-музей „Сполука“ гостите срещат манекени на миньори, с които се демонстрират различните подземни дейности.

"Сега работят  три рудника и около 900 човека, а в разцвета на "Горубсо" през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-вече от по-високото заплащане и по-ранното пенсиониране. Но голяма част от дейносттите вече са автоматизирани и в тях не участва човешка ръка.  Сега миннодобивното предприятие добива около 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават около 25-26 хиляди тона концентрат, а навремето, когато всичко се е извършвало на ръка, най-големият добив е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките участъци" , разказва екскурзоводът Неджми Еминов. 

Не по-малко интересна е и „Кристалната зала“ в музея на рудодобива. В него са изложени над 600 планински кристала , част от тях дарени от колекционер от града.

Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра. Малко са местата в света, които могат да се похвалят с такива чудни форми на галенита и сфалерита. Кристалната зала в Мадан пази и представители от групата на ахатите, които с преливащите си ивици радват окото на човек. Най-често срещаният минерал от карбонатите е калцитът, наблюдаван в най-различни кристални форми. Съдържанието на манган определя розовия цвят на манганокалцита и рядко срещания родохрозит. Богата е гамата от разновидности на най-разпространения в природата силикатен минерал – кварца. Красиви са кристалните групи от воднобистри разновидности на кварца. Многобройни са нюансите на различно оцветените кварцови кристали, виолетов аметист, черен морион и опушен кварц.

В Музея по минно дело и рудодобив посетителите се запознават с археологически свидетелства от зората на рударството (XVI-XII в. пр. Хр.), с еволюцията на оръдията на подземния труд през вековете, с експонати на различни руднични съоръжения. Във връзка с присъствието на саксонски рудари по време на Второто българско царство (1300-1330 г.) съществува интересна легенда, изобразена върху специално пано в музея. Посетителят се запознава с индустриализацията на минното дело през XX век, чак до най-модерните способи за извличане на руди на XXI век. Тук са експонирани предмети и фотоси, документиращи значимостта и тежестта на миньорския труд.

 Мадан - Рудното село, събирало търговците от Солун до Истанбул

Районът на Мадан е изключително интересен, а според следите в пещерите, в които е имало рудодобив , първите обитатели са били траките. В рудници в района са намерени маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна старинност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа . Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките.

Най-интересна е пещерата „Шаренка”, кръстена на махалата в съседство. По размери тя е около 300-400кв.м., като има и все още непроучени разклонения. Установено, е че пещерата е използванa като дом от траките през късно-желязната и през римската епоха - от 6 век пр. Хр. до 6 в. след Хр. Уникалното за пещерата, е че освен като дом, обитаващите я, са извършвали и рудодобив. За съжаление древните леярни са унищожени от иманяри.

 Пак по останките от старото рударство съдим, че рударската дейност тук е била развита през всички епохи, с незначителни прекъсвания, най-вече през турското робство, макар че с идването си по тези земи турците първоначално са дали силен тласък на рудодобива. Предполага се, че от това време идва и самото име Мадан, което е от арабско-турската дума maden, означаващо “минерал, руда, рудник”, запазено в по старите карти като Мадан кьой – “Рудно село”. Думата “мадан” има и друго значение. То е и наименование на малка пещ за топене на метали – топилня. Нейният произход е скандинавски, като и сега се използва в някои северни държави (Швеция). Може би е наследена и заимствана от турците дума, тъй като по-късно след траките, около 1300-ната година тук се заселват саксонски рудари владеещи до съвършенство тази професия.

Преданията разказват, че Мадан преживява своя разцвет преди 300-400 години. Той е голям търговски център, в селището има 150 чарка, работилници и металолеярни, в които се произвеждат сечива, съдове, клинци, мелници за кафе, оръжие. Маданските търговци са посрещани с почит в Солун, Гюморджина, Истанбул и по цялата Османска империя, а оръжието купували и българските въстаници. До Освобождението Мадан е пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.