С кристално чист въздух, приказна природа с вековни борове и прохлада в летните горещини привлича туристите най-новото село у нас, което се намира само на 70 километра от Пловдив в Родопите. Свети Константин над Пещера става 5000-ното населено място в България в началото на май тази година с решение на Министерски съвет. Причината е нарастващият брой на постоянно живеещите и непрекъснатото строителство на нови вили, които вече са над 2000. С промяна на статута, това райско кътче вече ще има обществен транспорт, магазин и лечебница.
Съвсем скоро ще бъде изграден и постамент с паметна плоча в местността „Черковището” на курортното селище. Инициативата е на Десислав и Стоянка Христови, които в момента събират средства за него. „Тази плоча ще съдържа кратка информация за съществуването и историята на унищожения в миналото средновековен манастир, на чието място е останал днешният параклис „Св. Св. Константин и Елена”, обясниха те пред TrafficNews.
Десислав и Стоянка са съставители на книжка „Курортът „Св. Константин” – Снимки от миналото”, в която разказват историята на „Св. Константин” заедно със стари снимки, предоставени им от Историческия музей в Пещера и граждани. В брошурата те посочват, че курортно селище се създава около останките на средновековен манастир, унищожен през 1372 г. с нахлуването на османските завоеватели на Балканския полуостров. След повторното му изграждане отново е разрушен през 1657 г. В наши дни на това място се намира малък параклис, носещ името на манастира – „Св. Св. Константин и Елена”.
През 1897 г. новосформираното местно ловно дружество многократно организира ловни излети в района. По-късно започват да идват и семействата на ловците и да строят временни примитивни колиби и бараки, в които да отсядат. Постепенно броят на летуващите се увеличава. Идват хора от Пещера и околността. Първото по-значимо строителство в местността „Св. Константин” е „Ловджийската кула” през 1901 г. По-късно се изграждат и хотели, първият от които е през 1910 г. Курортът е създаден същата година с указ на цар Фердинанд, а през 1963 г. тогавашното Министерство на народното здраве и социалните грижи го обявява за курорт.
Прокарва се път, който се прокопава през 1921 г., чакълира се през 1928-30 г. и с годините се разширява. Отваря се лятно кино през 1930 г., а през юли 1934 г. се открива и телеграфопощенска станция. През 1931 г. е утвърден и първият регулационен план на курорта. В него се предвижда бараките и колибите постепенно да се премахнат и да се заменят с масивни вили.
През 1928 г. двамата братя Георги и Зафир Кукушеви с доброволни усилия – труд и средства, каптират водата и построяват чешма на Ловджийската поляна, носеща днес тяхното име – Кукушева чешма. През юли 1938 г. се прокарва електричество от електрическа мрежа „Въча” и светват първите улични стълбове.
В началото на 80-те години на миналия век са закупени и монтирани три ски влека. Изградени са ски писти, най-дългата от които е около 400 м, с което се подобряват условията за развитие на зимните спортове. Още в началото на 20 век „Св. Константин” се утвърждава като един от най-големите планински курорти както по площ, така и по посещаемост в България, посочват Десислав и Стоянка Христови.
Местните хора пък разказват историята на пръвия курортист - Йордан Димитров от Варна. Той бил тежко болен от туберкулоза и лекарите не давали никакви шансове за оздравяването му. След няколкомесечно пребиваване в „Св. Константин“ обаче чудото се случило и мъжът се изцерил. В знак на благодарност той изгражда хотел „Родопи“ като санаториум за гърлоболни, който дарява по-късно на Община Пещера.