Последните топли уикенда на годината задължително трябва да бъдат оползотворени с разходки сред природата. Да съберем още малко слънчеви лъчи и да натрупаме спомени. Ако се чудите за подходяща дестинация за това ние ще ви предложим пещерата Добростански бисер. Разходката е кратка, но може да прерасне и в по-сериозен преход, стига да имате желание за това.

Посоката, която трябва да поемете е към асеновградското село Добростан, то е разположено в полите на Родопите и е на 45 км от Пловдив. Селото е изключително красиво и разкрива невероятни гледки. Маршрутът е добре маркиран, като табелите започват още от главния път в Орешец.  От самия Добростан трябва да поемете към пещерата Марциганица. Разстоянието от селото е 5 км, пътят е асфалтиран, като само в първите си 400 метра е черен, но също проходим.

Може да паркирате автомобила си на паркинга на хижата, като оттам пешеходното разстояние е около 600 метра и ще ви отнеме 20 минути.

Хижата не работи от няколко години, така че се заредете с вода и друга храна.

Районът е част от резервата „Червена стена“ и е защитена зона. Забранено е отклоняването от пътеките, както  брането на билки и паленето на огън.

Добростански бисер е разположена на 1320 метра надморска височина и е най-високата облагородена пещера в България. Работи само пет месеца в годината, като от октомври до май е затворена заради прилепите, които зимуват там.

Така, че побързайте, имате само още няколко уикенда за посещение.

Пещерата е сравнително малка, но е изключително красива. Работи от 9 до 18 часа, като почивните дни са в сряда и четвъртък. Входната такса за посещение е 5 лева.

Името на пещерата дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете в езерцата ѝ. За съжаление сега те са унищожени от различни набези през годините. Пещерните бисери са топчести образувания, които се получават когато капе вода с подходящ химически състав в плитко езерце и са много красиви. Пещерният бисер е красив само когато е в естествената си среда.

Пещерата се нарича още Ахметьова дупка, като за произхода на това име има няколко легенди. Местните разказват, че името идва местен турски управник – Ахмед Ага, който събирал данъци в района. В едно от селата поискал да му приготвят нещо вкусно и българите му направили свинско със зеле. В следващото село Ахмед поискал същото и тогава разбрал, че е ял свинско. Толкова се ядосал, че искал да запали селото. За да предотвратят това, местни момчета го убили и го хвърлили в пещерата.

През 60-те години на 20 век в пещерата са открити човешки останки, което разбира се може да няма връзка с легендата.

Пещерата е проучена за първи път през 1963 година. Благоустроена е за посещения от местно туристическо дружество през 1990 година, но постепенно е занемарена. През 2012 година е възстановена със средства по Оперативната програма „Околна среда“, а от 2018 година я стопанисва асеновградското общинско предприятие "Туризъм". 

Общата дължина на пещерата е 44 метра, денивелацията е 14 метра, има обезопасена стълба, стигаща до дъното. Отворът е с размери 60-70 сантиметра и дължина 7 метра, води отвесно в единствената голяма зала в дъното.

Могат да се видят сталагмити, сталактити, сталактони. Има и струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Изваяните от природата различни образувания провокират въображението на всеки, който навлезе в този магичен и причудлив свят. Между образуванията могат да се видят и синтови езера, в някои от които има пещерни бисери.

Добростанският карстов район е определян като вторият по богатство на пещери след карлуковския. Над 250 са картираните пещери.

Ако разходката дотук не ви е достатъчно може да продължите и до връх „Попа“, който е на около 20 минути от пещерата.

Изкачването на върха е сравнително кратко, но много стръмно и все пак преодолимо дори от начинаещи. Но ще си заслужава като го изкачите, разкрива невероятни панорамни гледки.

За да стигнете до върха, трябва да подминете пещерата и да вървите, докато не стигнете разклонение за отмора с аптечка. Хващате пътечката оттам наляво и стигате до скала, от която се вижда върха. От там има оформена добра пътечка нагоре.

В района има маркирани и още няколко туристически маршрута, за които обаче ще ви е необходима по-сериозна подготовка. Има пътеки до Бачково и Сливодолското пръскало. Всички маршрути ще видите на големи табели, които са на изходната точка на хижата.

Близо до Добростан се намира и Караджов камък, както и скалният феномен Белинташ. В местността Кабата може да намерите и няколко заведения, които предлагат родопски специалитети.

Ето и още няколко снимки от пещерата: