Велики неща се случват, когато хора и планини се срещнат! Изкачването на връх, пък е едно заслужено възнаграждение за извисения човешки дух, с което успяваме да покорим самите себе си и вътрешно да се чувстваме силни и горди. 

Казват, че в планините ходят само хубави и добри хора. По принцип е така – когато срещнеш някой поздравяваш, когато има нужда помагаш. Планинарството е едно братство. 

Пандемията със сигурност повлия на много от нас и през изминалата година се наблюдава значителен ръст на потока туристи в планините. Лошото е, че една част от тях отиват там само заради това, че е модерно - без ясна представа къде се намират и какво да очакват. 

Любовта към природата обаче, а не модата или страхът от нея става причина Кристиян Начев да се запали по планинарството. 

Той е на 28 години, роден в пазарджишкото село Лесичово, обл. Пазарджик. Готвач по образование, но едновременно с това водач на планинска група.

Кристиян завършва основното си образование в СОУ "Христо Ботев" с. Лесичово, а средното в ПГИТ "Алеко Константинов" гр. Велинград, със специалност "готвач".

Реализацията си той продължава в УХТ гр. Пловдив, където завършва висшето си образование със специалност "Технология на зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските продукти. Негова запазена марка са вкусно приготвените домашни козунаци. 

В момента е водач на група "Бели криле" и е намерил начин да бъде щастлив, като прави това, което му доставя удоволствие. Определя себе си като човек, който има силна връзка с планината, открива себе си чрез красотите на нашата родина и с течение на времето е успял да покори немалко върхове.

Традиция на групата е всяка неделя да се организира преход, а маршрутите, които Кристиян избира са интересни, понякога не толкова познати, но за сметка на това - незабравими. Задължително условие е всеки да носи по някоя домашно приготвена вкусотия в раницата за запас. Традиция е и покоряването на връх да завършва с кръшно българско хоро или песен. 

Зимните преходи не плашат 28-годишния младеж, а напротив - носят му удоволствие и го зареждат с енергия. Съветът му към всички начинаещи, обаче е никога да не ходят сами в планината и да бъдат сигурни в себе си и своята добра подготовка преди да тръгнат на поход.

Мястото, което е посещавал и определя като най-екстремно до момента, е Злият зъб в Рила планина. Целта му през 2021 година е международна експедиция заедно с групата, а мечтите му стигат чак до връх Монблан!

Ето какво още разказа Кристиян Начев в интервю за Trafficnews, относно любовта към планината и родните маршрути:

- Кога се запали по планинарството и как се стигна до там, че да станеш планински водач на „Бели криле”?

- Първия ми преход беше в Пирин през 2006 година. Тогава бях на 14 години. Баща ми има братовчед в Банско и ходехме всяко лято на гости там, а той ни водеше в Пирин на разходка. Първият ми преход беше до езеро Окото на 20 мин. от хижа Вихрен, тогава за първи път видях и връх Вихрен и си мислех дали ще мога да го изкача някой ден.

Първият ми изкачен връх, пък е Белмекен (2626м н.в.) през 2009 година. Тогава с моя най-добър приятел - Ангел Македонски бяхме на реката в Лесичово и ме попита дали искам да отидем до връх Белмекен и на другия ден изкачихме върха.

След това създадохме "Клуб по туризъм Лесичово". Председател беше Спас Крайнин, аз бях зам. председател, Ангел беше координатор и започнахме да обикаляме всеки месец. Изкачихме връх Мусала, Ботев, Вихрен, Мальовица, Сютка, Конгур, Радомир, Руен, Гоцев връх, Тумба, Руй, Богдан, Кончето, Белмекен - зимно , Черни връх - зимно и др.

През 2015г. направихме и експедиция до връх Митикас в планината Олимп (Гърция). Спахме на палатки на 2300м н. в. Тогава водач ни беше Мирчо Бакалов, с който се запознахме на връх Мусала през 2012г.

След 2015г. започнахме да ходим на преходи с група "Бели криле" - гр. Пазарджик, с водач Мирчо Бакалов и изкачихме връх Ковач, Ангелов връх, Кутело, Синаница, Тодорка, Баюви дупки, Полежан, Безбог, Газей, Додов, Джангал, Отовишки, Мечит, Орфей, Стражите и др. Това обаче не ни стигна и взехме решение да покоряваме върхове и през зимния сезон. Оборудвахме се със зимни обувки, котки, снегоходки, спален чувал, шалте, палатка. Ходехме да спим и на палатки през зимата, на дебела снежна покривка.

В края на 2018г. Мирчо Бакалов създаде туристическа група "Без 1 няма 100" и на 1 януари 2019г. ми звънна и ми каза, че вече аз ще съм водач на "Бели криле" и аз ще трябва да организирам преходи. Първият ми преход като водач на групата беше на 6 януари 2019г. - традиционно изкачване на връх Мусала (по традиция първата неделя от януари изкачваме връх Мусала).

- Кои са „най-сериозните”  членове на групата, от които младите има какво да научат?

- Най-сериозният член в групата е Дани Стойчева. Тя е само на 63 години и не пропуска преход! Винаги търчи напред. Друг сериозен член, ама само през лятото е Алекс Митов - фотографа на Бели криле. Той улавя всички интересни моменти от прехода и прави много красиви пейзажни снимки. Интересен член е и Нешо Пелтеков - пазарджишкия ВИМ Хоф. На всеки преход е гол до кръста, няма зима, няма лято.

- Разкажете, как планирате преходите и разходките и какво вземате в предвид?

- По принцип ходим всяка неделя на преход. В сряда или четвъртък уведомявам хората кое е следващото място, което ще покорим, посредством социалните мрежи - в публичната ни фейсбук група. Първо задължително поглеждам каква е прогнозата за времето и тогава решавам на кой връх ще отидем. Правим и двудневни преходи с нощувка на хижа.

- Кои са основните предизвикателства в планината през зимата?

- Зимните преходи имат по различни предизвикателства от летните и изискват много повече подготовка. Зимно време условията са по-лоши и сурови. Денят е по-къс и температурите са ниски - времето в планината се променя за минути, от ясно време може бързо да се превърне в мрачно. Не трябва да се ходи сам в планината.

- А коя според теб е най-опасната планина?

- Централното било на Стара планина, особено около връх Ботев. Всяка есен и зима има по няколко фатално инцидента... Тази част от планината е много опасна, тъй като Балканът разделя ветровете от север. Там много бързо се сменя времето, вятърът е силен, билото почти винаги е обвито в мъгли, и ако нямате джипиес става страшно.

- Кои са най-ниските температури, на които си се излагал?

- На 17 януари тази година тръгнахме да изкачваме връх Белмекен. Знаех, че ще е много студено, предупредих и групата. Тръгнахме от язовир Белмекен, температурата беше - 16 градуса с лек вятър. Когато се качихме на върха температурата беше - 27 градуса, с ураганен вятър.

Най екстремното ми спане на палатка е на 31 януари 2016г. на връх Полежан (2850м н.в.). Тогава беше - 17 градуса с ураганен вятър, който ни разкъса палтката през нощта и останахме само в спалните чували. Много страшно беше, но оцеляхме.

- Кои са най-големите грешки, които хората допускат в планината?

- Най-големите грешки са подценяване на условията горе в планината и надценяване на собствените сили и възможности. Както и не добрата екипировка и маркировка.

- За хората, на които тепърва предстои да пристъпят в планината, кои са маршрутите, които бихте препоръчали като за начало?

- Трябва да е някое лесно достъпно място, да не е много екстремно и дълго, с красиви гледки. Места като Паниците-хижа Рай и Райското Пръскало, Рилските езера, хижа Безбог-връх Безбог, Черни връх, екопътека Бялата река - всички те са подходящи за начинаещи. 

- Кой е маршрутът, който смятате, че е задължително изпитание за всеки планинар?

- Според мен всеки планинар трябва да отиде на Кончето в Пирин. Лесно достъпно, обезопасено и най-вече, когато човек отиде там, разбира дали има страх от високото. Успее ли да го премине, значи няма да има проблем на подобни и по-трудни места. С опита, който натрупа с времето, вече може да се пробва на някои от дългите маршрути по Рила, Пирин или Стара планина - Е3 и Е4.

Разбира се, тези маршрути не са по силите и възможностите на всеки, най-вече откъм време, защото се правят за 15-20 дни. Миналата година направихме тридневен преход по алпийската част от маршрута Е3 - хижа Добрила-връх Ботев - хижа Мазалат, минахме през върховете Амбарица, Голям Купен, Кръстците, Костенурката, Жълтец , Млечния чал , Параджикa, Юрушка грамада и Русоватец - 45 км. и 2500м.+ денивелация. Спахме на заслон Ботев и хижа Мазалат.

- Кое е най-екстремното място, което си покорявал?

- Най-екстремното място за мен е връх Злият зъб в Рила. През 2015г. го изкачихме благодарение на Румен - планински водач, който ни осигури с въже и седалка. Тръгнахме, без никаква осигуровка, от ЦПШ Мальовица през хижа Мальовица - заслон Бак - Злия зъб. Стигнахме под върха, до една 10-12 метрова стена и добре, че беше Румен да ни осигури и ни качи на върха.

- По образование ти си технолог. Мислил ли си да се развиваш в тази сфера?

- След като завърших висшето си образование, работих 5 години като технолог, първо в един хлебозавод в гр. Пазарджик и после в цех за консервиране на плодове в с. Калугерово. Работил съм и 6 месеца като готвач и пицар в едно заведение в гр. Пазарджик. Но при тези професии нямах много свободно време. Сега работя като шофьор, но имам повече свободно време. Надявам се някой ден пак да започна работа като технолог.

- Какви са целите ти през новата 2021 година?

- Целта ми през 2021г. е да направим една международна експедиция с Бели криле до връх Кораб (Македония), връх Молдовяну (Румъния) или връх Стефани (Гърция), а защо не и до връх Монблан!